Вълнения по български

Учениците имат български по два или три пъти седмично. Порасналите българи имат часове по български веднъж на година - и то ако са късметлии.

Предметът „български“ за неученици, с каквото значение ще се използва по-долу, включва няколко основни теми: правописни и пунктуационни правила, спорове за мястото на пълния член, тюхкане за агресивните чуждици, призиви срещу използване на латиница и най-общо приказване срещу неграмотността - понятие, което вече всеки разбира, както си иска.

Лятната ваканция на 2011 г. ще се запомни с два основни повода за упражнения по български. Единият повод е новината, че:

От 1 септември т. г. влизат нови правила за правописа в българския език. Промените са най-различни - от опростяване на стари правила до въвеждане на още по-сложни. Те са дело на езиковедите от Института по български език на БАН, които са оторизирани от държавата да следят и контролират развитието на родната реч. Промените са описани в увода на правописния речник. Той ще излезе сега, а самият речник догодина.

Вторият повод е „вторият самостоятелен законопроект, необсъден от парламентарната група на “Коалиция за България”, който проф. Корнезов внася за един месец“. Обобщение на закона предлага статията със страшното заглавие: Проектозакон: Не говориш български, уволняват те, а самия проектозакон заедно с мотивите можете да прочетете на страницата на Народното събрание.

Да видим какво означават всички тези вести и какви упражнения по български ни предстоят.

Езиковедите от БАН ще издадат нов правописен речник през 2012 г. Последният „Нов правописен речник на българския език“, който е „официалният нормативен справочник за българския правопис“, е издаден през 2002 г. пак от езиковеди на БАН чрез издателство „Хейзъл“. Писала съм няколко пъти за този речник, като публикациите, които се отнасят за него, са означени с краткия етикет: НПРБЕ. И ето че сега - десет години по-късно, ще имаме нов НПРБЕ, който за благозвучие смятам да означа с ННПРБЕ. Та... предговорът на ННПРБЕ ще излезе тия дни, така че да можем от първи септември да почнем да пишем по новите правила. Не мога да отрека, че ми е малко смешна цялата тая работа. Например шумно се тръби в медиите, че „Институтът по български език на БАН е упълномощен от държавата да следи и контролира развитието на родната реч“. Така де, самият Институт твърди, че

Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин” (ИБЕ) към Българската академия на науките е национален научен център за фундаментални, научно-приложни и експертни изследвания на българския език и определяне на националната езикова политика. Публикуваните от Института за български език “Проф. Любомир Андрейчин” речници и граматики имат характер на официални нормативни документи.

Никой обаче не си дава труда да цитира закона и наредбата, според които ама наистина БАН в лицето на ИБЕ са единствените езикови законодатели и само техните речници и граматики имат „характер на официални нормативни документи“. Сигурно става въпрос за някаква наредба от около 1945 г., която само юристите могат да кажат дали важи изобщо. Самият проф. Корнезов е мотивирал създаването на законопроекта си с думите, че

Конституцията в чл. 36, ал. 3 задължава Народното събрание да приеме специален закон за българския език. Съгласно § 3, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби такъв закон трябваше да бъде приет в срок от три години от приемането на Конституцията (12.07.1991 г.). Този срок отдавна е изтекъл и дълг на 41 НС е да изпълни повелята на основния закон.

Закон за българския език със сигурност няма, ни казва проф. Корнезов, но пък ИБЕ са сигурни, че те са „Централно и координиращозвено, което определя националната езикова политика“.

Та като неспециалист по български проф. Корнезов никъде не е споменал БАН и ИБЕ в своя законопроект, но затова пък смело е посочил, че е хубаво да се създаде Комисия за опазване
и развитие на българския език.

Предлага се създаването на специализиран държавен орган - Комисия за опазване и развитие на българския език. Неговите членове трябва да бъдат изтъкнати специалисти по българско езикознание и литература, писатели, журналисти. Предлага се избора на членовете му да става от БАН, СБП, СУ "Кл.Охридски" и т.н., а не от държавни органи (парламент, МС, президент), за да се избегне политизирането му (чл. 22).
Компетенциите на този орган са изчерпателно изброени в чл. 24.
Финансовите разходи по реализирането на законопроекта ще бъдат минимални.
Членовете на Комисията за опазване и развитие на българския език няма да бъдат на щат и не се предвижда създаването на регионални структури.
Ще е необходимо 1-2 служители, които да обработват документацията.

Признавам, че се умилих, като прочетох как нямало да има нужда от много пари, за да се поддържа българският език.

Но нека спра със заяждането и да кажа накратко какво ми е мнението за цялата работа.

ИБЕ вършат работа, но твърде бавно и неефективно. Някак обидно ми е официалният речник на българския език да се разполага в малко томче с формат B5, да няма никакви обяснения защо е избран даден правопис (примерно интернет да е с малка буква), че и да се издава веднъж на 10 години. Също не смятам, че монополът на БАН върху езиковото законодателство е основателен. Защо пък да не може някой университет да издаде правописен речник на свой екип, който също да претендира за авторитетност? В Гърция например няма „ГАН“, а правописните речници са десетки, ако не и стотици, но два са най-авторитетните - този на бившия ректор на Атинския университет, Георгиос Бабиньотис (чиито лекции съм имала честта да слушам в София), и този на Манолис Триандафилидис, който продължава да се поддържа в наши дни от едноименната фондация в Солун. Английският пък има своите Оксфорд и Кеймбридж и т.н. Какво обаче имаме налице освен творбите на БАН? Речника на Петър Пашов (СУ), който е писан някъде през 70-те, а през 2004 г. е претърпял няколко добавки, както и няколко правописни речника, които не посочват на кориците си кои са техните автори. Т.е. и да мрънкам, и да не мрънкам - вече 5 години ползвам НПРБЕ, а ННПРБЕ със сигурност ще си го купя (колкото и пари да ми поискат) и ще го ползвам със здраве поне още 10 години.

Законопроектът на проф. Корнезов ми звучи твърде несериозно, за да го коментирам изобщо. Толкова неграмотно написан документ - и то точно по български - е срам за този иначе така образован депутат. Употребата на пълния член е под всякаква критика и ако проф. Владко Мурдаров е прав, когато казва, че „[пълният член] трябва да се запази, защото с прилагането му мога да премеря до каква степен човек изобщо мисли, когато оформя речта си“, то трябва да заключим, че докато проф. Корнезов е съставял законопроекта си, почти не е протичала мисловна дейност.

И не на последно място, пак чувам възмутен вой, че в новия НПРБЕ щели да влязат думи като „Копи-пействам и рефрешвам“. Няма българин, който да ограничава лексиката си до тази, включена в *правописния* речник. Веднъж се пошегувах, че „Зáспите са много повече от будителите, а в речника не ги споменават...“. Едва ли има носител на българския език, който да не знае какво е „зáспа“, но тази дума не може да бъде намерена в нито един „официален“ правописен речник. Т.е. няма нищо страшно в това, че в правописния речник ще влязат нови думи, които така или иначе имат доста широка жива употреба. Темата обаче е много дълга и вместо да продължавам, ще припомня една стара своя публикация, Wordnik.com: речникът на бъдещето, в която споделих лекция на Ерин Маккийн пред TED, в която тя казва, че на лексикографите не трябва да се гледа като на езикови полицаи, които да казват коя дума е добра и коя - не, а като на рибари, които хвърлят мрежите си в дълбокото море на езика и вадят най-причудливите създания от там.