Голямо мрънкане пада напоследък. Чак класация може да се направи:
Шампиони са гърците: вече спрях окончателно да слушам гръцко радио, защото не издържам на тоновете депресия, които се изливат под формата на несмешен хумор и протяжни жални мелодии.
След тях са членовете и симпатизантите на „автентичната десница“: вижте само десните блогове. От доста време всички редят тъжни анализи в стил „Крраааййй! Край, край, край.“. Край няма тая работа.
И на трето място са преводачите. Тук давам препратка, за да можете сами да прочетете колко неблагодарна и зле платена е професията на преводачa:
Преводач къща не храни – интервю с две дами, които току-що са били наградени за постиженията си в областта на превода и които използват трибуната основно за вайкане.
Това е положението. Музите ми са в грипна ваканция. В пресния сок от лимон слагам мед и малко студена вода.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
-
Големи компании вече показаха, че няма страшно в това да „пенсионират“ някои от услугите си, така че аз ще последвам примера им. Преди десет...
-
Упражняването на свободна професия в България е от честите теми в блога и не се случва рядко мои приятели и познати да ме попитат за съвет ...
-
Както вече казах в Google Translate и автоматичният превод , услугата може успешно да се ползва за превод на имена на държави, най-различни ...
Вайкането и мрънкането са супер типични за нашите географски ширини. Така че що те учудва?
ОтговорИзтриванеНе точно :) Виж сърбите - дори когато мрънкат, го правят с весел съпровод :)
ОтговорИзтриванеНе съм много съгласен за преводачките. Пак прочетох въпросната статия. Има известни оплаквания, но чак пък да мрънкат - не бих казал. А от своята гледна точка са прави, пък и не само от своята. Вече въпроса за личния избор няма смисъл да го разискваме, всеки си е направил своя.
ОтговорИзтриванеИ като си отворила дума за оплаквания - има ли смисъл в оплакването от оплаквания? ;)
Боян
Бояне, както е казал големият преводач Георги Куфов: „Преводачът е един вид атлет, но на духа.“ Е как може един атлет на духа да се оплаква от материални несгоди? :)
ОтговорИзтриванеА оплакването от оплаквания е нужно, защото утре като срещнем на улицата приятел, който *не* се оплаква, не трябва да пропускаме този чудесен факт, а да се зарадваме бурно :)
Не зная. Смея да допусна, че ако г-н Куфов беше жив, колкото и да държи на духовния атлетизъм, щеше да се присъедини към "вайкането" на колегите си.
ОтговорИзтриванеСтавка от 7 лв. на страница за труд, уменията за който изискват десетилетия работа, е ставка на присмехулството.
Истината е, че има риск един ден да няма преводачи като тези " две дами" и не зная с какво бихме разполагали тогава. Но може би тогава изобщо няма да се учи български, а направо английски, и преводачи няма да са нужни.
А да мрънкаш с весел съпровод не прави ли предмета на мрънкане някак лековат? Все едно си част от the big fun, ама добавяш кахърност за цвят?
Поздрави,
Васил
На г-н Куфов също не му е било лесно: с години преводите му не са били отпечатвани и съответно плащани, но човекът е работел със страст и дух.
ОтговорИзтриванеАз имах шанса да го видя на живо през 2003 г. Страхотен човек - на преклонната си възраст тогава той се движеше сред всички, разговаряше приповдигнато, шегуваше се. Та... сигурно и на него никак не му е било лесно, но това изобщо не му личеше. Дори да не е правилно да се обобщава въз основа на толкова малко впечатления, все пак е показателно с какво го помним него и с какво цитираните по-горе колеги.
Що се отнася до цените при преводите на художествена литература, чувала съм всякакви ужасяващи истории как издателите взимали баснословни суми, пък за преводачите оставали стотинки; как преводачите подписвали фактури с големи суми само и само да вземат някой превод на конкурсна книга, как не можели да си вземат парите с години и т.н. Аз обаче не вярвам, че някой може да бъде принуден да направи което и да било от тези неща. Свободният избор е голямо нещо – аз самата имам няколко награди за превод на художествена литература, но когато видях обява през 2003 г. в СУ „Превод на художествена литература - 2 лева/страница“, реших, че квалифицираният ми труд струва пари и че за двойно възнаграждение на ден ще правя промоции по супермаркетите, но няма да падна до предлаганите 2 лева на страница.
Иначе съм съгласна, че не всичко е рози и че страдането е за страдане, но мрънкането е съвсем друго нещо. Засега не е известно да е решило някой проблем.
Поздрави и благодаря за включването :)
Част от мнението на Сергей Влахов, публикувано в статия в памет на Сидер Флорин ( http://www.kultura.bg/media/my_html/2241/c-florin.htm )
ОтговорИзтриване"Прочее, Сидер беше наистина много талантлив, роден поет. Винаги си мислех, че ако не бяха премеждията - американската авантюра, затвор, народен съд, след оправданието - концлагер, изселване от София и полугладно съществуване с жена и две дъщери в Търново, което го принуди да се залови с преводачество, дали нямаше да предпочете собственото си творчество?"
През последните 20 години случаите на такава принуда силно намаляха, а за преводачи, смея да твърдя, не съществуват.
Затова и в предишното си мнение споменах личния избор - обикновено хората имат възможности да решат с какво да се заемат, а ако сбъркат в решението си, да го променят. Така че като си се хванал на хорото, ще го играеш. Далеч съм от мисълта, че за всички нещата са толкова лесни, но точно преводачите ми се виждат по-облагодетелствани от примерно шивачка или стругар.
А аз, ако някой ден стана рентиер, може пак да превеждам книги. Вероятността да се осъществи другият вариант, преводът на книги да се заплаща адекватно у нас, намирам за близка до нула и не я разглеждам.
Макар че, ако трябва да съм откровен, не мога да се оплача от плащането в досегашния си малък опит.
Боян