За пръв път видях кинетична типография в този клип:
Вчера видях, че се използва успешно и за музикални клипове:
А днес открих, че кинетичната фотография има доста фенове в българската блогосфера:
Дизайн на книгата: Кинетична типография,
Типография в движение | Блогът на Иван Савков,
Кинетична типография | Блогът на Tsvetkoff,
а от Кинетична типография от Stephen Fry « Булгед Помощник за дигитален печат, дизайн, полиграфия и технологии ще заема и последния клип, който бих искала да споделя:
Ако някой е виждал хубави примери на български език - да каже :)
П.П. Едно клипче със сръбска кирилица:
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
-
Големи компании вече показаха, че няма страшно в това да „пенсионират“ някои от услугите си, така че аз ще последвам примера им. Преди десет...
-
Упражняването на свободна професия в България е от честите теми в блога и не се случва рядко мои приятели и познати да ме попитат за съвет ...
-
Както вече казах в Google Translate и автоматичният превод , услугата може успешно да се ползва за превод на имена на държави, най-различни ...
Здрасти,
ОтговорИзтриванеТерминът "кинетична типография" може би, иначе "анимирани надписи" и снимки има откакто има кино и анимация, самото кино е "кинетична фотография". Според мен точно тези примери, с изключение на сръбския, са си ги изсмукали от пръстите, емоцията която придават (не мен поне) е само една: дразни ме и ми седи грозно и ненужно, скоростта на движение на надписите е прекалено бърза, и прекалената синхронизация на звука с надписите и съвпадението между двете дразни още повече, защото вниманието се раздвоява, а постоянно откриваш че това което изписват е същото, което казват.
Затова просто го оставяш да си работи и гледаш нещо друго.
Подобно е когато някой чете презентация дума по дума от екрана, или когато слаб актьор в лош сценарий изговаря буквално всичко което и без това е очевидно.