Преди известно време зададох въпроса: На какво да вярваме: на речника или на правописната проверка в Word?
Въпросът се отнасяше конкретно за Нов правописен речник на БАН (изд. 2002 г. от Института за български език) и за програмата за правописна проверка ItaEst - Така е! (публикувана за свободно теглене в интернет през 2004 г.). Тогава ме беше смутило, че спелчекърът декларира, че ползва гореспоменатия речник, но практическият тест не доказа това твърдение.
След дълги дискусии с хора, които са горе-долу в течение по тези въпроси, се оказа, че върху спелчекъра е било работено почти паралелно с издаването на речника и затова има несъответствия между двата продукта. Също така - въпреки че е творба на БАН, спелчекърът бил freeware и поради това не претендирал за меродавност.
Затова, ако сте сред потребителите на спелчекъра ItaEst, не му се предоверявайте нито очаквайте скоро нова версия.
За съжаление в Мрежата няма информация на какви електронни граматични речници са базирани правописните проверки на Microsoft и Google и съответно не би могло да се заключи дали на тях може да се разчита повече.
За момента предпочитаните от мен безплатен правописен речник (онлайн) и спелчекър са тези на БГ Офис.
Какво е "спелчекър"?
ОтговорИзтриванеСофтуерен продукт за проверка на правописа
ОтговорИзтриванеIzvinjavaj mi lojivat mi bulgarski ezik, i edin vupros malko izvun temata tyk:
ОтговорИзтриванеKoj e naj-dobrijat angliski-bulgarski rechnik?
Po princip spellcheckers sa dobri sredstva, no njamam doverie v tjah ;)
Няма добър английско-български речник:) Има някои, които стават:
ОтговорИзтриванеhttp://bgoffice.sourceforge.net/assistant/online/index_en.html - ползва най-стария речник - т.нар. „двутомника“, но поне в тази версия могат да се ползват допълнително речник на компютърните термини, технически термини, синонимен речник
http://www.eurodict.com - ползва речника на изд. Габеров. По-добър от "двутомника", но има какво още да се желае.
http://dictionary.sensagent.com/table/en-bg/ - най-новият речник, ползващ най-новите корпуси на БАН. За съжаление е тромав...
Това набързо... Март месец ще пиша по-подробно по темата, щом има интерес:)
Mersi mnogo :)
ОтговорИзтриванена кой му пука за проверката за правопис в една умираща операционна система като "прозорци" :)))
ОтговорИзтриванеЗдравейте,
ОтговорИзтриванеПоздравления за чудесния личен дневник (иначе блог)! Имам няколко неща да споделя:
1. „Проверка на правописа“ – това е коректният термин. Или модул, помагало за проверка.
2. Дали този речник, за който говорите е съвместим с Mac OS X? Ние ползваме два двупосочни ресурса, които ще намерите на сайта на Apple.
3. Към кого от авторите на „Ита ест“ можем да се обърнем конкретно, за да осигурят съвместимост с Mac OS X Leopard? На сайта пише: „... Те са програмирани изцяло на ANSI C и се компилират успешно на почти всички модерни платформи.“ – но пакети с изходен код не се виждат. За несведущите: OS X е операционна система, базирана на ЮНИКС, в която проверката на правописа е на ниво система. Тоест, веднъж инсталиран, модулът за проверка на правописа работи във всяко приложение.
Поздрави! Н.Ф.
ПП Благодаря за възможността за изказване на мнение с различни справочни данни.
Здравейте:) Радвам се, че намирате за интересни писанията в моя „мрежник“ :)) (http://tinyurl.com/cfj77w). Чела съм Ваши коментари по проблемите на превода на GUI и винаги съм ги намирала за изключително полезни в процеса на работата си. Да не говорим и че съм голяма почитателка на превода на Скайп!:))
ОтговорИзтриванеПо темата:
1. Съгласна съм, но за съжаление (както съм казвала и преди http://tinyurl.com/agt6he) в българския език се забелязва една тенденция на прекалено описателно превеждане на новите думи, навлизащи от английския. Често мнозинството носители на български избират английския термин именно защото е по-кратък, а и защото се избягва евентуална двусмислица. Точно такъв е случаят и със заглавието на тази статия: ще се съгласите, че „Не вярвайте на правописната проверка“ изобщо не звучи добре:)
2. Надали. При работата ми с него се оказва съвместим само с приложенията на MS Office.
3. Най-добре е да използвате адресите, оставени за контакт на страницата на продукта.
Скоро смятам да направя статия с предложения за български преводи (калкиране) на някои от широко употребяваните термини в интернет пространството - винаги съм казвала, че варианти на чуждиците трябва да бъдат предлагани. Може и да не бъдат възприети от обществото, но трябва поне да се направи опит.
Ще се радвам, ако приемете да сте съавтор:)
М, в никакъв случай не искам „да ви тероризирам" относно термина „блог“. Разбира се, че е правилен, но аз съм професионално изкривен с оглед на етимологията. Що се отнася до Skype – благодаря, но заслугата не е моя само, а на сплотения колектив от съмишленици, с които го поддържаме.
ОтговорИзтриванеПо темата:
1. Калкирането е оправдано, щом не се руши строежа на българския език и не се изземват съществуващи конотации. Дължините не са чак такъв проблем. За заглавие съм съгласен, но това не значи, че не могат да се измислят интригуващи, хитроумни заглавия по темата и без „спелчекър“. Сещам се за поне 2 в конкретния случай, но да не задълбавам.
2 и 3. Писал съм до тази организация по друг повод, но отговор така и не получих. Допуснах, че познавате някого лично. Ще се пробвам пак, но доколкото знам предисторията на друг техен продукт за без пари няма да си мръднат пръста. А е жалко и не трябва ли вместо да се харчат милиони левове на данъкоплатците, МДААР да им възложи и плати, за да разработят и разпространят нещо, което безспорно ще е от огромна полза за всички потребители в различните ОС? Риторично питам...
С огромно удоволствие ще ви чета, както и ще ви занимая отделно (по Skype) с други инициативи, които правя с приятели.
Благодаря ви за щедрото предложение, но не се смятам за компетентен. За да си автор се изисква талант, какъвто едва ли имам. Но ще се включвам задочно с мнения.
Н.Ф.
Сложни са езиковите проблеми, но пък това им е чарът:)
ОтговорИзтриванеМалко ми е трудно да коментирам, когато съм изцяло съгласна с едно изказване, така че засега само ще кажа още веднъж колко се радвам, че осъществихме контакт и че предвиждам интересни филологически приключения в бъдеще:)
Поздрави!
М.
Чувал съм, че проверката на правописа в MS Office се основава на продукта на "Датекс", който последно се казваше "ФлексУърд". Не се сещам откъде съм получил това сведение обаче, съответно не знам дали може да му се вярва.
ОтговорИзтриванеЕдин коментар относно английско-българския речник, който всъщност важи за всякакви речници към български. Тъй като повечето от тях (не смея да кажа всички, понеже не знам какво съществува извън България) са правени у нас и от българи, те са предназначени за българи, изучаващи чуждия език. Докато речник, предназначен за изучаващи българския език, ще бъде доста по-различен. Ето и думите на Сидер Флорин, откъдто съм поел това мнение:
"Словарей, рассчитанных специально на переводчиков, пока не существует, а большинство двуязычных словарей вообще предназначено для людей, изучающих иностранные языки, и для тех, кто пользуется иностранными языками в рамках своих более или менее ограниченных личных надобностей. Нужно иметь в виду и узкое предназначение используемых двуязычных словарей. И невольно вспоминаешь про академика Щербу: ведь русско-английский словарь, составленный для русских, для элементарного перевода с русского на английский, не может быть особенно полезен англичанину, переводящему с русского и старающемуся истолковать и передать русский текст на своем родном языке!"
Относно проверката на правописа за различни платформи. Чувал съм, че aspell е платформено независим пакет, като при това не е обвързан с определено приложение. Не знам доколко гладко работи, а и не съм го инсталирал все още, макар по едно време да имах някаква такава идея. Предполагам, че няма да е проблем да се инсталира и на Mac OS X. Виж, дали ще може да се накара MS Office да работи с него, не знам. Току-що видях, че речникът на този пакет е същият като в OpenOffice, което значи, че хем страда от същите проблеми (има грешки, при това някои са фрапиращи), хем може лесно да се оправи, понеже речникът е в текстов формат, а не в DLL като при MS Office за Windows. (Поредната скоба - преди време мислех да събера повечко грешки, да оправя файла с речника на OpenOffice и да го пратя към bgoffice, обаче и това си остана като добро пожелание.)
Иначе гледам, че този aspell има нужда от обновяване за Windows, пък и оправянето на речника няма да му навреди. Тъй че може би просто трябва да си седнем на задника и да свършим малко работа, вместо да чакаме някои абсолютно незаинтересувани чиновници от министерства и служители в държавни институции като БАН да се погрижат за нас.
За последното мнение: аз съм твърдо ЗА да се хванем на работа и да направим една качествена правописна проверка, която да работи с всичко и да се разпространява свободно. Писах на момчетата от БГ Офис, че проявявам интерес да се включа, ако имат задачи за изпълнение, но все още нямам отговор. Виждам обаче, че сред читателите на скромния ми блог има доста хора, които разбират от тези работи, така че не виждам пречка да се свържем и да почнем да работим заедно. Приемам предложения за работни срещи на електронната си поща: metafrasi.org(at)gmail(.)com
ОтговорИзтриванеЗдравей, Анонимен,
ОтговорИзтриване// Ако отидете в За Word ще прочетете и правната бележка за правописния проверчик, дело на Датекс.
// Майкрософт продават като отделен софтуерен продукт носител с модули за проверка на правописа, синонимни речници и/или или за проверка на граматиката за всички езици, за които те са добавили поддръжка. Най-често това са лицензирани комерсиални продукти на местни компании. Иначе локализираните версии и операционни системи за конкретния пазар включват повечето от базовите модули за проверка на правопис и/или граматика, както и елементарни синонимни бази.
// Политиката на Майкрософт винаги е била да спечели местния разработчик и чрез допълнително финансиране или друго да изолира останалите конкуренти чрез затваряне на изходния код и/или умишленото му обвързване със света на Windows.
// Макар и „свободен“ поддържаният от Кевин Аткинсън Aspell е по-достъпен и податлив за адаптиране към различни среди, в т.ч. Windows. Мога да го кажа, тъй като съм един от авторите на: http://zlatko.ludost.net/zmeYpc/aspell/Aspell-bg-0.50-2.exe — подробностите споделих с М. по Skype, но една обща представа бихте могъл да придобиете и от следната дискусия: http://my.opera.com/bulgarian/forums/topic.dml?id=86960
// Новият Aspell и речниците му в нов формат след 0.50.4 не работят и не са съвместими с Mac OS X Leopard. Споделих, но да повторя за останалите: „Иначе за Mac OS X ние ползваме една адаптация на cocoaspell в която ползваме СТАРИ речници на Аспел (защото новите са несъвместими): http://cocoaspell.leuski.net/ и благодарение на Павел Баръмов имаме 2 двупосочни речника: http://www.apple-bg.com/forums/index.php?topic=4323.0 ...“ към вграденото в Леопард приложение Dictionary.app
// Иначе чисто програмистки нещата не се различават: дали ще е динамично свързана библиотека (DLL), както е в Windows, или ще е рамков набор (framework), както е в ЮНИКС или в ГНУ Линукс — няма никакво значение. Важното са речниковите бази (лексически, морфологични и други), важното са поддържаните кодировки и дали всички главни кодировки за българския език в различни среди се поддържат или не, а другото е лесно и се нарича компилиране. В затворения свят на разработчиците за Windows, изходният код е в ръцете на програмистите. И само те могат да го предоставят за компилиране на кода за не-Windows среди.
// За Сидер Флорин ще се въздържа от коментар. Не че не съм превеждал художествена литература (Андре Бретон, Жорж Батай и др.), но нека разграничим двете: преводът от човека и преводът за човека. Според мен в момента дискутираме превода за човека, т.е. машинните спомагателни речници. Те, за още голям период в бъдещето развитие на ИТ, ще си останат несъвършени. И по-добре. // Аз пък напротив: като един данъкоплатец смятам, че:
1. МДААР, ДАИТС, Министерство на културата, Министерството на европейската интеграция, ИБЕ, БАН са ДЛЪЖНИ да дават ежегоден отчет за разходваните суми за ИТ в подкрепа на националното и българското. И как техните усилия ежегодно допринасят за развитието на информационното общество на български.
2. Вместо да ни занимават с някакви неразибираеми проекти от рода на „разбираема България“ и харчене на народни пари за прозрачни кутии и глоби за неправилно романизиране !? при изписване на собствени имена и топоними, и вместо да харчат милиони за закупуване на лицензи със затворен код и съмнителни като нужда хардуер, или за поръчване на неефективно програмно осигуряване за НЗОК, митниците и НАП и др., са ДЛЪЖНИ да следят и да прокарват инициативи в подкрепа на българския език и неговото адекватно поддържане във ВСИЧКИ или възможно ВСИЧКИ среди. Тук слагам не само правописа, но и разпознаването и обработката на българска реч и български текст.
Моят възглед е: след като имаме българска държава и ѝ плащаме данъци, трябва да ползваме и да имаме реални инструменти в тази сфера, създадени с парите на всички данъкоплатци.
Н.Ф.
Коментарът ми за приложимостта на речниците, писани от българи, беше върху въпроса на Maladets! за добър речник. Тъй като човекът не е българин, писаните от и за българи речници няма да са му от чак такава полза.
ОтговорИзтриванеКогато споменах DLL, нямах предвид реализацията на кода за проверка, а на речниковата база. Когато речникът е текстов файл, грешките в него може да бъдат поправени дори и от най-скарания с компютрите потребител. Когато е в DLL, промяната е много трудна дори и от професионалисти. (Сигурен съм, че точно на теб няма защо да ти обяснявам това, но го пиша за хората, които не знаят какво е това DLL и с какво се яде.)
Mac OS X е далеч от интересите ми, но по друг повод онзи ден отидох на сайта на Hunspell. Там пише, че един от портовете му (Enchant) работи и под Mac OS X.
Конкретно за проверката на правописа не смятам, че е работа на държавата да финансира разработката на такива продукти. Държавата си е свършила работата, като е задала правила на българския език и е издала правописен речник. Между другото, някои държави не изпълняват дори и такава функция - например няма официален английски език или правопис. Най-многото, за което аз бих могъл да имам претенции пред държавата, е официалната речникова база да бъде направена общодостъпна безплатно в Интернет. Този подход има и предимството, че няма да се налага да се чака благоволението на някакви издателства да издадат хартиен речник. Но надали някой ще направи това, най-малкото същите тези издателства ще вдигнат вой до небесата.
И докато пишех това, се замислих доколко правописният речник може да бъде обект на авторско право според действащото законодателство. Съответно какво ще стане, ако сканирам и обработя правописния речник и го пусна онлайн (освен че ще загубя прекалено много време). Или какво ще стане, ако си направя собствен правописен речник, който по някаква случайност съвпада с официалния. Май това ще е по-добрият подход - въз основа на оправения речник от BGOffice/OpenOffice може да се направи правописен речник в Интернет. За жалост посоченият в първоначалната публикация "безплатен правописен речник онлайн" не е точно това - показва, че думата е правилна или грешна, но ако е грешна, няма как чрез него да намериш правилната, защото липсва разглеждане на думите. И като съм почнал за публичните речници, "Уикиречник" е добра идея, но като гледам, е стигнал до никъде в тълковната си част. А пък разгънатото показване на всички словоформи е излишно за правописен речник (трябва да ги има, но не на основното ниво). Е, за проекти в България, разчитащи на усилия от страна на общността, е нормално да се движат бавно. Просто общността е твърде малка, за да се натрупа критичната маса, нужна за развитието на подобни проекти.
Затова аз поне смятам да се спасявам поединично - или на малки групи :) . Пък ако някога, дай Боже, направя нещо полезно, мога да го дам за общо ползване.
Ами, здравейте пак, Анонимен,
ОтговорИзтриваневиждам, че постепенно сам си отговаряте, което е хубаво.
Какво имам предвид?
1. Държавата (институциите по-горе) носи отговорност по силата на Конституцията към езика и към гражданите с оглед образоването им и достъпността на същото това образование.
=>
1.а След като държавата се издържа от данъци и такси (всякакви), то не е ли редно някаква минимална част ежегодно да отиват и за това перо?
1.б След като вие, аз, те, всички плащаме данъци нямаме ли право да се ползваме от улесненията в областта на езика, за които сме си платили, и за които Държавата има дълг?
2. Какво става, когато Колектив и сие издаде за своя сметка лексикографска, или друга база, която е обществено достояние? Никой не оспорва, че този труд трябва да се плати по мяра и достойнство, така че Колектив и сие да имат интерес да продължат да го правят...
2а. Става това, с което се сблъсква Радостин Раднев и другите преди него: фалшивото авторско право.
2б. Не е ли ОБЩ интересът на Държавата поне за езика и писмеността да се избягват подобен род пречки и ДА СЕ ПООЩРЯТ съставителството, събирателството, и въобще утвърждаването на българските език, култура и писменост в електронната ера?
2в. Вие сам-самичък се замислихте и всъщност не виждам защо нашите пари да не отиват, както писах, за поддържане на възможно всички среди.
Аз много добре ви разбрах за форматите, и затова ги смятам за второстепенен въпрос. Първостепенен е изходният код. И много ясно го заявих. Понеже съм компилирал от прост текстов файл да ви кажа: совите не са това, което са. Не, че от комресиранa DLL можете винаги да вземете това, което ви трябва. Тук не е въпрос за формати, а за принципи. Този изходен код в случая с ИТА ЕСТ е в организация самоназовала се БАКЛ, която не прави НИЩО, освен да декларира, че базите на речника са написани на такъв език, че без проблем могат... (не се чете)
Не е ли по-добре държавата да плати на БАКЛ, за да видим дали е истина това за езика, на който е писан ИТА ЕСТ?
И ако не съм прав (Държавата да влага нашите пари (малка част от тях) ежегодно в ИТ проекти за поддържане на правопис, граматика и др. искам да знам кога БАКЛ ще почне да го прави на своя глава?
Никога, докато Държавата не действа като държавата на България.
Спасяването поединично не издържа. И не задържа.
Поздрави!
Н.Ф.
След като този смешен човек: Ники „Пинокио“ Василев може да ни глобява до 5000 лв. за неправилна (според него) романизация на нашия език с глоби, аз не виждам причина Държавата да не е в състояние и в дълг към откупуване и заплащане на труда на разработчиците на речници, на синтезатори на реч и др. полезни неща и предоставянето им за всенародно свободно ползване.
ОтговорИзтриванеНовина: http://dnes.dir.bg/2009/02/27/news4065682.html
Надявам се час по-скоро този позорен закон да бъде отменен от новото правителство. Да не би в Гърция, или в Япония да има подобни закони? Има ги само в победени и примиренчески настроени правителства. Н.Ф.
Аз съм го доказал отдавна - няма достатъчно ЕнтелЕгентна система за спелчек. Яз съм живо доказателство. Колкото и добри да ги правят, пак съм неграмотен :D
ОтговорИзтриване