Балада за обратните истини

източник

Доверието ми към българските печатни медии започва опасно да клони към нулата. Писна ми от неподписани статии. Писна ми от новини, копирани от една агенция/сайт, където пък са прекопирани от трети. Писна ми от „новини“, които всъщност са коментари, но на неизвестни анализатори.

Днес се обърнах с молба в писмен вид към една електронна медия да посочат чуждестранния източник, който са цитирали (разбирай: превели са, но без да се знае колко избирателно), а не са идентифицирали в статия, публикувана през февруари. Любезният и незабавен отговор беше, че това е било много отдавна и няма как да ми кажат.

Е точка. Вече: не видя ли име под някоя статия - НЕ ЧЕТА.

Какво означава анонимността в печатните медии? Че всеки може да пише каквото си иска и да не търпи последствия или по-кратко: безнаказано да клевети и да манипулира. Потръпвам при мисълта, че утре това, което се е случило на Албена Вулева например, може да се случи на мен или на някого от приятелите ми - вижте видеото във vbox7. Доживяхме жълти журналисти да разобличават анонимността в „сериозните“ медии. Що за абсурд???

Друго не знам какво да кажа. Само ми се ще да цитирам едно чудесно стихотворение на Франсоа Вийон, а вие сами си извлечете поуките:

БАЛАДА ЗА ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ

На врага се осланя човек
и е петимен всеки за глад,
който спи като пън, е нащрек,
вкус на плява - каква благодат,
колко смел е превитият врат,
нежност има в сърцето от лед
и почтеност във злия пират,
а на влюбен умът му е в ред.

На изгнаника пътят е лек,
чист е, който се къпе в разврат,
изнудвачът - на почит човек,
луда радост - ритникът отзад,
лицемерът е верен събрат,
най-добре е да нямаш късмет,
всичко бяло е в черния цвят,
а на влюбен умът му е в ред.

Всяко бреме е пухен дюшек,
а простакът - духовно богат,
жив е, който лежи във ковчег,
да крадеш е почтен занаят,
всеки пъзльо е смел акробат,
от ядосан се иска съвет,
във бардаците няма разврат,
а на влюбен умът му е в ред.

Вас ви дразни подобен похват?
Изигран, аз съм всъщност богат.
Йезуитът е доблестен гад.
От трагизъм сме смешни наглед.
Няма истини без маскарад.
А на влюбен умът му е в ред.

Превод от френски Васил Сотиров, 2000

Източник: http://www.litclub.eu/library/prev/villon/balada1.htm