Български за чужденци

Сърфирането в интернет тези дни ме доведе до едни много интересни открития за езиковото обучение -този път на тема „Български за чужденци“.

Slawistyka се списва от студенти по българистика в полския университет „Мария Кюри-Склодовска” . Студентите там изучават български език, литература и история и по начина, по който описват обучението си в този блог, то изглежда на изключително високо ниво. Намирам старанията на полските колеги филолози изключително приповдигащи духа и самочувствието ми на българка и филолог и изразявам искреното си възхищение от тяхната работа. Препоръчвам да разгледате сайта: ще ви представи една много интересна гледна точка към българското, за която може и да не сте подозирали, че съществува.

В Сърбия български език се следва като основна специалност в Белградския университет и като втори език в Университета в град Ниш. Интересни литературни творби на български и сръбски автори са достъпни в интернет, благодарение на LiterNet и множество българисти от Сърбия и сърбисти от България.

Освен в Сърбия и Полша български се изучава и в далечна Норвегия. На сайта на университета в Осло можете да намерите някои изключително интересни материали на английски за изучаването на български на основно ниво. Ето и списък на връзките:
Glossed Bulgarian texts
Glossed Bulgarian texts, new and more elegant version
Cloze exercises for beginners Grammar drills
Bulgarian texts with sound track
Bulgarian texts with pop-up sentence-by sentence translation
Elementary Online Bulgarian Grammar (in progress) by Katina Bontcheva

Последната връзка представлява един много бърз и интересен преглед на българската граматика, написан на английски език.

Новият езиков портал на Microsoft

Новият езиков портал на Microsoft е факт. Въпреки че това събитие не бе отразено по никакъв начин пред широката публика (Гугъл потвърди), считам че тази стъпка е от изключително значение за сферата на софтуера, локализацията и преводите на техническа и най-вече компютърна литература, а защо не и за всекидневието на обикновените потребители.

Новината за откриването на портала бе съобщена на 3 април 2008 г. на специалния блог за терминология на Microsoft, озаглавен подходящо Terminology Feedback.

Малко история

Досега Microsoft свободно разпространяваше документацията за локализацията и преводите на различните езици, но откриването на тези „свободно разпространявани“ ресурси изискваше повече енергия и време, отколкото беше редно. Какво имам предвид?

На самия блог Terminology Feedback е предоставена връзката за „терминологичния речник“ на Microsoft, достъпен за изтегляне на адрес http://www.microsoft.com/globaldev/tools/MILSGlossary.mspx.

Този „речник“ съдържа 12,000 термина на английски плюс преводите на някои термини на 59 различни езика. Или с други думи - адски тромав и грозен csv файл, който няма как да не повдигне дясната ти вежда, имайки предвид, че все пак говорим за компютърния гигант Microsoft. На всичкото отгоре българският превод изобщо не е пълен и повечето търсения са обречени на неуспех.

Другите csv файлове с преводите на Microsoft съм се опитвала по какви ли не начини да ги открия на официалните им страници, но без успех. Наскоро обаче открих една програмка, която е създадена специално, за да работи с тези csv файлове - http://www.winlexic.com/. На сайта са изброени файловете, налични за български, но не са предоставени за изтегляне. Ако държите да разполагате с тези прародители на съвременния езиков портал, можете просто да изтеглите демо версията на програмката и да дръпнете съответните зипове от ftp сайта на фирмата производител - AIT (украинска фирма за преводачески софтуер, чиито продукти ползвам с огромен успех).

Какво ново предлага езиковият портал на Microsoft?

Първо и най-важно: онлайн търсене в преводите на всички продукти на Microsoft. Когато търсите на български (например) се отварят преводите по продукт заедно с дефиниция на английски. Ето един пример:

Второ: Можете да изпращате отзиви за терминологията и дори да се включите в текущите преводи на софтуер от Microsoft. Повече по въпроса тук.

И трето и много важно за мен: Свободно можете да изтеглите стиловите ръководства за преводите на Microsoft на различните езици. Вижте тук наличните ръководства и не пропускайте да изтеглите файла за български.

Що се отнася за английското стилово ръководство, информацията от Microsoft е следната:

Where is the English Style Guide?
The English Style Guide (Microsoft® Manual of Style for Technical Publications) is only available in print. For information, please visit http://www.microsoft.com/mspress/books/6074.aspx.

Разбира се ние знаем по-добре от това и при допитване до Гугъл стигаме до адреса, на който можем да открием въпросния Manual of Style for Technical Publications в pdf формат. Това ръководство е абсолютно задължително за хората, които съставят помощни статии за софтуерни продукти (technical writers за по-кратко) и представлява изключително интересно четиво.

Приятно ползване:)

Правописен речник онлайн

Много казахме за правописните и разните чуждоезикови речници, но понеже не съм сигурна дали стана ясно къде можем да намерим правописен речник онлайн, ще посветя отделна публикация на темата.

С уговорката, че Новият правописен речник на БАН от 2002 г. (повече тук) е „официалният нормативен справочник за българския правопис“ и че само казаното в него може да се ползва за авторитетен аргумент при евентуален спор, ви представям единствения качествен правописен речник на българския език, който е свободно достъпен онлайн:

Версия 0.1 на системата за граматически анализ на български език Граматика.

До този речник се достига чрез адреса:

http://bgoffice.sourceforge.net/grammar/online/

или

http://slovored.com/

Въведете думата, която ви интересува в отварящия се прозорец, за да получите резултат, подобен на този:При случаите, в които се е налагало да ползвам системата „Граматика“, съм установила, че базата ú е доста пълна, като предлага граматически анализ и за по-нови думи като например билборд, интернет и т.н. В някои отношения тази система е по-полезна от Новия правописен речник на БАН. Например думата „лого“, в речника на БАН е дадена само в ед. ч., но системата „Граматика“ отива с една крачка по-напред в случая и предлага логота (мн.ч.) и логотата (мн.ч., членувано). Въпрос на избор е дали ще приемете предложението на момчетата от БГ офис, или в случай на нужда ще се мъчите да използвате думата „лого“ само в единствено число.

Редакция, 7.12.2009 г.: Повече за най-новия портал за български език можете да прочетете в публикацията СЛОВОРЕД - новият портал за ресурси по български език.

Справочници за български правопис

Както вече споменахме, когато се чудим как се пише дадена дума или къде се поставя някоя запетайка, гледаме не Гугъл, а правописен речник или помагало по правопис.

Хубаво е да имате правописен речник близо до мястото, където пишете, за да го отваряте по-честичко. Така след време ще забележите, че с лекота съставяте текстове с по-засукани думи, а при второто четене грешките намаляват - поне при мен това беше резултатът:).

Ето справочните материали, които ползвам аз:

Останах смаяна, когато ми поискаха 34 лева за този речник във формат B5. Изразходвах доста време за търсене в мрежата, за да разбера дали това е най-новият и авторитетен правописен речник и се оказа, че това действитено е „официалният нормативен справочник за българския правопис“ и че само казаното в него може да се ползва за авторитетен аргумент при евентуален спор. За повече информация: статията в Уикипедия.

Първите 136 страници от този речник са посветени на правописните правила, така че можете да го използвате и за справка по повечето проблеми, възникващи в писмената практика.

Приложенията ще ви припомнят българския стандарт за оформяне на документи: молба, заявление, пощенски плик, удостоверение и разбира се автобиография или както самият речник позволява да се каже „сивù“.

Този самоучител е полезен с обясненията си най-вече за пунктуацията и с упражненията за самоконтрол. Струва 3 лева.

Тази скромна на размери книжка от Петър Пашов (струва 3,5 лева, ако не ме лъже паметта) се чете бързо и дава задоволителни отговори на доста проблеми в правописа и правоговора. Кой е Петър Пашов? Той е професор по съвременен български език в СУ и е автор на множество научни публикации и учебни помагала по български език. Той е и рецензент на посочения по-горе правописен речник. Има издаден и собствен правописен речник, който макар и да е авторитетен, не е „орган на законодателно тяло“ и съответно би имал по-малка тежест при евентуални спорове.

Помагалото дава много ценни насоки за:
- употребата на пълен/кратък член;
- правилната бройна форма (или кога да казваме „столове“ и кога „стола“);
- правилната употреба на учтивото „Вие“ (Стига вече главни букви в разните ръководства за потребителя и интерфейса на програмите и уебсайтовете! Те са задължителни само в официална кореспонденция: писма, молби, писмени обръщения, адреси (стр. 83). Според мен използването на главни букви в електронните текстове, предназначени обикновено за огромни аудитории, може само да дразни и да подчертава излишно престараване.);

- и много други важни моменти за добра писмена, а и правоговорна култура.

Just Browsin': Lexipedia, Unilang & TalentTests

Just browsing in the Net this weekend I came across three very interesting sites.
LEXIPEDIA.com

As you can see, this is a whole new concept for a dictionary. Words are useless here. You just need to browse it! (Available for English, German, Spanish, French, Dutch, Italian).

UNILANG.org

A wonderful site with free language resources for almost any world language. It has grammar, it has dictionaries, and in a few words - it has it all. A one-stop site for learners of foreign languages.

TALENTTESTS.org

A simple and yet VERY useful site for creating tests online for free. I recommend it mainly to teachers that use modern methods of testing - it's a simple and very cool way to encourage students in these technological times. It also provides some sample IQ tests.

Грамотността е качество, което всеки може да си позволи

Както бе разяснено в предишната статия Омайна, сладка реч е, аз искам още, още..., в това продължение ще оставим яловото анализиране и ще предложим конкретни действия, които отделната личност може да предприеме, за да можем всички да се гордеем повече с родния си език.
Както вече заключих, държавата е абдикирала от позицията си на регулативен орган, училището изнемогва на фона на масовото изучаване на чужди езици и стремителната компютризация и вече (от доста време) е въпрос на лична инициатива човек да пише на грамотен български език.
Защо е добре да сме грамотни?
Вярно, че всички бързаме твърде много, че да четем втори път и не сколасваме да сменим клавиатурата, но това не трябва да бъде правилото, а по-скоро изключението. И тъй като за да научиш едно нещо, на първо място ти трябва мотивация, ето няколко идеи за надъхване:
- и преди, и сега добрата писмена култура е белег за добро образование и дори интелигентност
- често липсата на добра грамотност може да нанесе удари на вашата репутация като добри професионалисти в друга област
- грешките в правописа могат да спънат професионалното ви развитие: пример
- бъркането на пълен член може да е аргумент за поставяне на оценка с една единица по-малко на дипломната ви работа за завършване на висше образование (виждала съм с очите си)
- ако не внимаваме как пишем (а и как говорим), можем да причиним някои смешни ситуации, които обикновено са за наша сметка. Та кой може да забрави „Скакауеца“ или „Пипирудата“? Още за грешките - в статията Любимите ми правописни грешки на блогъра thomas
Какво да направим?
Конкретно вече:
- да четем - каквото и когато ни харесва, колкото може повече
- да правим справка с речника (а не с Гугъл). Повече по темата за речника на БАН - тук, а за онлайн правописния речник „Граматика“ на програмистите от БГ Офис - тук.
- да спрем да пренасяме в българския правилата на чуждите езици, които сме учили. Ето например jobs.bg е чудесен проект, но на мен лично ми бъркат в здравето с настояването по целия сайт да поставят главна буква на всяка дума по английски образец : „Открий Нови Възможности“
- да го научим този пълен член най-накрая или изцяло да се обявим срещу него (вж. предходната статия)
- да избягваме да пишем на латиница, защото това неминуемо ще ни създаде лоши навици при писането на кирилица
- ако имаме дечица наоколо, да им инсталираме фонетична клавиатура и да им обясним приятелски защо е важно да се пише на кирилица.
- ако имаме някакъв бизнес и особено ако произвеждаме продукти за масово потребление, да ползваме услугите на редактор. Иначе ще стане като онези завалии с лозунга „Търсете бикът!“ (само пълният член да им беше проблемът, но нейсе...)
- да използваме чуждици, но от време на време да се опитваме да се изказваме само с думи от български произход. Пробвайте и ще видите, че действа изненадващо освежително.

За финал на темата ви представям няколко личности, които ДЕЙСТВИТЕЛНО СА НАПРАВИЛИ МНОГО за българския език през последните две (а и повече) десетилетия и които са светъл пример за всички нас.

Михаил Балабанов е направил един чудесен английско-български речник на компютърните термини, който е предоставил напълно безвъзмездно на всички българи. Г-н Балабанов не само, че се грижи непрекъснато за обновяването на речника, но и е написал няколко много интересни и изключително полезни статии за превода на софтуер. Аз лично съм му (по)читателка от вече пет години и използвам възможността да изразя огромната си благодарност за труда на този забележителен българин.

Момчетата, които се занимават със създаването на български ресурси за софтуерите с отворен код. На сайта им http://bgoffice.sourceforge.net/index.html можете да ползвате:
- правописен речник на българския език
- двупосочен българско-английски речник (познатия SA - благодарение на Стефан Ангелов) - речник на компютърните термини (на Михаил Балабанов)
- синонимен речник
- политехнически английско-български речник

Еленко, Ан и Сергей за проекта им за новите думи в българския език http://www.neolog.bg/.

Създателите на проекта slovo.bg - мястото в мрежата за българска литература.
Петър Пашов, Владимир Жобов и другите академици, които все още издават оригинални и качествени трудове, посветени на българския език.
Знайните и незнайни преводачи на свободен софтуер, които са публикували преводите си в интернет, така че да са достъпни за всички, които биха искали да направят справка.
Съвременните писатели и поети, които пишат творенията си на красив български език. Моите любими: Стефан Цанев, Валери Петров, Джендема, Уикеда, Светльо Витков (пънкът също е поезия:)), Контрол и Ъпсурт.

Споделете вашите:)

Омайна, сладка реч е, аз искам още, още...

Българският език е едно от нещата, на които най-много се ядосва съвременният българин.

Бил пълен с чуждици, младите били неграмотни, рекламните лозунги и новоиздадените книги - пълни с правописни, граматически и какви ли не грешки, езикът на медиите - пошъл и т.н. и т.н. Не е нужно да давам цитати - ропот по тези теми има „под сайт и над сайт“, маса вестникарско пространство и екранно време е запълнено. С две думи: всички кършат ръце, но конструктивни предложения - йок.

Аз няма да кърша ръце, нито ще обвинявам тоя и оня за ширещата се неграмотност, а ще дам собственото си обяснение за този обществен феномен и как можем да се справим с него.

Защо старото поколение е по-грамотно?

Отговорът е очевиден. До 1989 г. България е била изолирана от влиянието на западните държави. В училище единственият чужд език е бил руският, а езиковите гимназии са били едва няколко. Това обяснява липсата на чуждици за един почти полувековен период от историята на българския език. Не е имало и такъв широк достъп до информация на чужди езици, така че новите издания са били или канализирано (и доста добре организирано) превеждани на български език, или четени на руски. Проблем на това време са били т.нар. „русизми“, който в днешно време е изместен от прякото използване на английски думи в българската реч.

Какво се случи с българската книжовна норма след 1989 г.?

Ами поголовна приватизация, к'во друго? Опитайте се да проследите историята на старите издателства „Наука и изкуство“ и академичното издателство „проф. Марин Дринов“, които основно издаваха едноезичните и чуждоезичните речници. Ще установите, че изведнъж са се превърнали я в „дружество с ограничена отговорност без държавно участие“, я са изчезнали тихомълком, като правата на техните издания са били взети от две-три конкретни издателства, чиято дейност не е да правят някакви съществени подобрения в старите речници, а само да препечатват.

Нека да илюстрирам какво се случва с българската лексикография, като цитирам предговора към Българско-гръцки речник (Издателство: Академично издателство „Проф. Марин Дринов", 1960,1991,1995,1998. Автори: Коста Янков Илков, Димитриус К. Марицас, Апостол Михайлов Апостолов, Димитриус Яни Петкидис) :

ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ
Първото издание на „Българско-гръцки речник" излезе преди тридесет години—1960 г. Естествено би било да се очаква, че едно ново издание ще бъде попълнено главно с новопоявила се лексика в двата езика, а грешките отстранени. Подобна преработка обаче изисква много време. Като се взе под внимание, че речникът отдавна е изчерпан, а потребността от него в днешно време е нараснала неимоверно поради засилените контакти между български и гръцки граждани, Издателството на БАН [академично издателство „проф. Марин Дринов“] реши да го преиздаде стереотипно. Напълно съм убеден, че и в този си вид и обем (съдържа по всяка вероятност 65 000 български думи) той ще задоволи интересите както на българите, така и на гърците, изучаващи или ползуващи съответния чужд език.

(...)
9 юли 1990г. Иван Дуриданов

Или в обобщение: пълна абдикация на държавата от регулирането на книжовната норма и актуализирането й с оглед на динамичните времена, в които живеем. Наследниците на старите издателства пеят стари песни на нов глас или чакат конкретни фирми да се сдобият с правата и чак тогава се издава даден речник...

Компютри, интернет*, глобализация

Аха, яко компютризация*. А ние какво?

За проблемите в Уиндоус ще кажа набързо. Ако искаш да пишеш на книжовен български, не можеш да ползваш „и с ударение“ и пишеш „й“ (мъжът й), кавичките кога работят - кога не, от доста години фонетичната клавиатура я дължим на добрата воля на инж. Генади Атанасов, а не на БАН, не на Българския институт за стандартизация (БИС), нито на Майкрософт. Преди около година (покрай издаването на Vista!) от БИС специално седнаха да направят нов стандарт за фонетична клавиатура за компютри и джиесеми*, ама тоя стандарт нЕма нищо общо с онова, което се използва вече повече от десетилетие и много ясно, че потребителите го отхвърлиха като неуспешно трансплантиран орган. Хайде после да се сърдим на 12-годишните, че пишат на латиница по форумите... Кой ги знае и тях милите дали са си инсталирали фонетичната клавиатура на инж. Генади Атанасов. Не ми обяснявайте, че „Вече дори не е учудващо, че има твърде много хора, които продължават упорито да пишат на латиница в чисто български интернет* форуми, където от години е решен проблема с разчитането на кирилицата, просто защото вече са свикнали да пишат на латиница.“ В големия, нов и съвсем не безплатен форум на Мюзик айдъл например няма бутонче за кирилица, в Blogger няма и изобщо в повечето форуми и места за коментари онлайн - няма опция да пишеш на кирилица. А това си е абсолютно нужно, при положение че имаме такива проблеми с внедряването на българската азбука в Уиндоус и че все пак езикът ни използва азбука, която е далеч по-малко разпространена от латиницата. Що се отнася до страховете, че скоро младежите щели били да пишат на латиница в училище - спокойно, нека не преиграваме: неграмотният български е едно, писането на латиница - съвсем друго.

За адекватните речници - казахме по-горе.

За проверката на правописа? Има, има: http://www.bacl.org/itaestbg.html. Българската асоциация за компютърна лингвистика е създала доста добра програмка за правопис, вярно с доста пропуски, но на харизан кон, няма да му гледаме зъбите сега...

С какво ни занимават в училище?

С пълен член.

Неизброими часове отиват, за да ни научат на едно изцяло изкуствено правило, което по никакъв начин не съществува в съвременния български език. Ето какво казва Петър Пашов в помагалото си „Българският правопис. Практически указания.“

(щракни за увеличение)

Не е далеч от логиката, че анулирането на това правило би направило всички българи далеч по-грамотни, но докато някой се накани да направи нещо по-въпроса, имате две възможности: или да се научите кога да поставяте пълен член, или изцяло да се противопоставите на това изкуствено и съвсем безсмислено правило и при всяко изразяване по форуми, имейли*, блогове и т.н. да поставяте подпис „Аз не използвам пълен член“ (не опитвайте това в училище, защото ще си отнесете съответната санкция.).

Какво прави държавата?

Нищо.
Точно обратното - наместо да вземе специални мерки и да помогне при справянето със светкавичното „обезграмотяване“ на населението, тя допуска разглеждането на законопроекти, предлагащи Държавните образователни изисквания ВЕЧЕ ДА НЕ се отнасят за усвояването на книжовния български език. Аз разбирам това като официално деклариране на незаинтересованост на държавата кой, къде и как учи български език. Представете си какво ще стане, ако утре други ден решат да отменят и прилагането на ДОИ за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, учебниците и учебните помагала и т.н. Прочетете сегашния закон тук, а законопроекта - тук. Следете как се развива законопроектът на страницата на Народното събрание: http://www.parliament.bg/?page=app&lng=bg&aid=4&action=show&lid=2071

Какво правят образователните дейци?

Разбира се, че въпросът е реторичен. И те нищо. Или по-скоро: дъвчат там нещо по проблема, но резултати - нЕма.

Една интересна статия за преливането от пусто в празно или с други думи: Сърбизация, опростачване на българския език и новите бизнесмени

Какво правиш ти?

То се е видяло, че държавата и интелектуалците ни не работят за просперитета на българския език. Както много неща в България, вече и добиването на грамотност се превръща във въпрос на лична инициатива. И както казах по-горе, няма да седнем да кършим ръце, а ще действаме.

А ето и втората част с обещаните конструктивни предложения: Грамотността е качество, което всеки може да си позволи

*Думите, отбелязани със звезда, са изписани съгласно Нов правописен речник на българския език, 2002 г.

Lessons in Bulgarian for Greek speakers

I created this short introduction for learners of Bulgarian language a couple of years ago at the request of a Greek colleague of mine who wanted to have some basic knowledge for his occasional business trips to Sofia. He made up the list of words and I translated them and as I couldn't help my philological self I had to add some basic notes on Bulgarian pronunciation, grammar and vocabulary.
So, if you are a Greek speaker and you want to learn some basic things in Bulgarian, go to:

http://boulgarika.blogspot.com/

I've also published a list of links to other resources for learning Bulgarian on the Internet which could be of help for non-Greek speakers. The list is here:

http://boulgarika.blogspot.com/2008/09/free-lessons-in-bulgarian-for.html

Any feedback is welcome!

Edit, 10th July 2008

IMPORTANT:

As the only feedback that I received for my quick attempt at explaining basic Bulgarian usage and grammar was quite negative - mainly pointing out that I combined too simple material with too difficult linguistic explanations, I decided to remove the initial texts described above.

The site still exists but it only lists some very valuable links to free language resources (in English) on the Internet and also a short guide to the best printed dictionaries for Bulgarian-Greek.