Отговорът е очевиден. До 1989 г. България е била изолирана от влиянието на западните държави. В училище единственият чужд език е бил руският, а езиковите гимназии са били едва няколко. Това обяснява липсата на чуждици за един почти полувековен период от историята на българския език. Не е имало и такъв широк достъп до информация на чужди езици, така че новите издания са били или канализирано (и доста добре организирано) превеждани на български език, или четени на руски. Проблем на това време са били т.нар. „русизми“, който в днешно време е изместен от прякото използване на английски думи в българската реч.
Ами поголовна приватизация, к'во друго? Опитайте се да проследите историята на старите издателства „Наука и изкуство“ и академичното издателство „проф. Марин Дринов“, които основно издаваха едноезичните и чуждоезичните речници. Ще установите, че изведнъж са се превърнали я в „дружество с ограничена отговорност без държавно участие“, я са изчезнали тихомълком, като правата на техните издания са били взети от две-три конкретни издателства, чиято дейност не е да правят някакви съществени подобрения в старите речници, а само да препечатват.
Нека да илюстрирам какво се случва с българската лексикография, като цитирам предговора към Българско-гръцки речник (Издателство: Академично издателство „Проф. Марин Дринов", 1960,1991,1995,1998. Автори: Коста Янков Илков, Димитриус К. Марицас, Апостол Михайлов Апостолов, Димитриус Яни Петкидис) :
Първото издание на „Българско-гръцки речник" излезе преди тридесет години—1960 г. Естествено би било да се очаква, че едно ново издание ще бъде попълнено главно с новопоявила се лексика в двата езика, а грешките отстранени. Подобна преработка обаче изисква много време. Като се взе под внимание, че речникът отдавна е изчерпан, а потребността от него в днешно време е нараснала неимоверно поради засилените контакти между български и гръцки граждани, Издателството на БАН [академично издателство „проф. Марин Дринов“] реши да го преиздаде стереотипно. Напълно съм убеден, че и в този си вид и обем (съдържа по всяка вероятност 65 000 български думи) той ще задоволи интересите както на българите, така и на гърците, изучаващи или ползуващи съответния чужд език.
9 юли 1990г. Иван Дуриданов
(щракни за увеличение)
Не е далеч от логиката, че анулирането на това правило би направило всички българи далеч по-грамотни, но докато някой се накани да направи нещо по-въпроса, имате две възможности: или да се научите кога да поставяте пълен член, или изцяло да се противопоставите на това изкуствено и съвсем безсмислено правило и при всяко изразяване по форуми, имейли*, блогове и т.н. да поставяте подпис „Аз не използвам пълен член“ (не опитвайте това в училище, защото ще си отнесете съответната санкция.).
Какво прави държавата?
Нищо.
Точно обратното - наместо да вземе специални мерки и да помогне при справянето със светкавичното „обезграмотяване“ на населението, тя допуска разглеждането на законопроекти, предлагащи Държавните образователни изисквания ВЕЧЕ ДА НЕ се отнасят за усвояването на книжовния български език. Аз разбирам това като официално деклариране на незаинтересованост на държавата кой, къде и как учи български език. Представете си какво ще стане, ако утре други ден решат да отменят и прилагането на ДОИ за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, учебниците и учебните помагала и т.н. Прочетете сегашния закон тук, а законопроекта - тук. Следете как се развива законопроектът на страницата на Народното събрание: http://www.parliament.bg/?page=app&lng=bg&aid=4&action=show&lid=2071
Какво правят образователните дейци?
Разбира се, че въпросът е реторичен. И те нищо. Или по-скоро: дъвчат там нещо по проблема, но резултати - нЕма.
Една интересна статия за преливането от пусто в празно или с други думи: Сърбизация, опростачване на българския език и новите бизнесмени
Какво правиш ти?
То се е видяло, че държавата и интелектуалците ни не работят за просперитета на българския език. Както много неща в България, вече и добиването на грамотност се превръща във въпрос на лична инициатива. И както казах по-горе, няма да седнем да кършим ръце, а ще действаме.
А ето и втората част с обещаните конструктивни предложения: Грамотността е качество, което всеки може да си позволи
*Думите, отбелязани със звезда, са изписани съгласно Нов правописен речник на българския език, 2002 г.
Браво за статията! Наистина един що годе пълен преглед на отделните аспекти. Скоро не съм виждал подобен анализ, а е важно да го има! Браво, още веднъж!
ОтговорИзтриванеКато цяло мнението ми е, че щом държавата абдикира от задълженията си, то поне ние да не го правим и да си стоим твърдо зад езика!
Само за малко ще те отегча какво правя аз по въпроса.
Преди около месец си инсталирах новата фонетика от сайта, към който си сложил връзка и ти. Трябваха ми точно 2 седмици за да свикна, или по-точно да превключа от старата на новата фонетика, но една от основните причини да го направя беше липсата на удареното и (ѝ) в старата клавиатура и ми бе писнало да гледам навсякъде, пък и аз самият да пиша вместо него "и" или "й".
Освен това съм си инсталирал български речници на Firefox-a и MS Word за да огранича грешките си при писане до минимум. Не че, ако съм прост това ще ме спаси, ама помага до известна степен.
Скоро мисля да почна мощно да "пропагандирам" новата фонетика, защото 1) Има буквата "ѝ"; 2) Тя е държавен стандарт; 3) Изобщо не е трудно да се научи; 4) Има я свободно във Windows Vista, а без проблеми може да се инсталира и на XP.
Радвам се, че статията ти е допаднала:) Целта ми първоначално беше да дам директно конструктивните предложения, но писането прояви своя воля и реших, че е добре да спомена защо се е стигнало до това положение и защо не трябва да търпим разните им всезнайковци, които само знаят да констатират и да вземат мерки от стила „след дъжд“ качулка, да ни трият сол на главите. Точно такава мярка е и новата фонетична клавиатура - тя се появи повече от десетилетие след като вече успешно се използваше клавиатурата на Датекс. Сега малка България може да се похвали с цели три подредби на компютърната клавиатура - бърза справка с Уиндоус показва, че и по тази точка вече сме се отличили сред останалите нации технически. Но нейсе. Айде сега измъченото ѝ (и с ударение) да почнат да го поддържат повече от три шрифта, защото явно ще се наложи да привикнем да гледаме квадратчета в нета и по-старите офис програми.
ОтговорИзтриванеП.П. Цялото това съобщение го написах на новата фонетика. Гадно е, но щом са нужни само две седмици, за да свикна, ще се прежаля:)
Става бързо. Аз съм прост и затова ми трябваха 2 седмици :) Свикнеш ли с буквите: ю,ч,ш,ж,в и я - всичко е наред. Сега пиша даже по-бързо от старата.
ОтговорИзтриванеКолкото до шрифтовете - ако не се лъжа пак в сайта "методий" имаше връзка към за свалянето на едно малко обновление от Microsoft, което слага "ѝ" във шрифтовете на операционната система. Аз си го запазих на компютъра, но ще те излъжа от къде точно го свалих.
Хубава статия. Браво!
ОтговорИзтриванеИ тук, както и във всички статии на подобна тематика, пак мъдрим въпроса за пълния и краткия член. Не мога да реша дали е редно да се отмени или да се запази пълният член... Имам аргументи и за двете тези... От една страна ми е малко несвойствено една система като езика да се регулира със закон (ако не се лъжа това е единсвеното езиково правило, което е наложено със закон) накъде и как да се развива. Той езикът си се развива както си поиска и никой не може да му повлияе или да спре развитието му, а дали е в лоша или добра посока само времето може да покаже. Има разбира се и причини, по които пълният член трябва да остане, но за тях като че ли ги е грижа само езиковедите.
Проблемът според мен е не в това, че пълният член е нещо, което е невъзможно да се усвои, а по-скоро, че в училище правилото не се обяснява адекватно (то да беше само за пълния член така...).
В университета любимото правило за члена ни го поднесоха по толкова идиотски и лесен за разбиране начин, че ми се прииска да удуша всичките си учители по български, които и досега мъчат хлапетата с непонятни термини и абсурдни обяснения.
Не мога да проумея защо в училище ни преподават на абсолютно неразбираем език, а в университета обясняват всички правила толкова елементарно, че и най-големите идиоти от курса вече пишат грамотно. Все съм си мислила, че трябва да е обратното...
Благодаря за добрите думи, GalYol! Няма как да не го мъдрим пълния член - това е грешка номер 1, допускана от всички българи. Правилото той/него (ако за него говориш) не покрива всички случаи, но повече за това - в друга публикация, че станах много назидателна (едва ли не) напоследък:)
ОтговорИзтриванеА що се отнася до университета - да, може някои неща да се поднасят в по-интелигентен вид, но пък и там призракът на пълния член е хвърлил своята сянка. На защитата на магистърската ми теза всички рецензенти отчетоха невладеенето на това правило от дипломантите и го използваха като един от основните аргументи за предлагане на по-ниска оценка. Магистратурата ми е „Методика на чуждоезиковото обучение“.
Освен правилото той/него има и още едно, което ми се струва, че покрива всички случаи. А именно това, че подлогът винаги се съгласува по число със сказуемото (за всички е по-лесно да открият, кое е сказуемото). Като провериш думата, за която се съмнваш, дали е съгласувана със сказуемото всичко става ясно и лесно.
ОтговорИзтриванеПо темата за университета, на мен не ми е проблем, че нещата не ми ги казват сложно и неразбираемо (това е хубаво и може само да ме радва), проблемът ми е, че на децата в училище им тормозят мозъците с неща, които на нас в университета поднасят по лесен за възприемане начин. Това не мога да го проумея. Нали точно на децата трябва всичко да се обяснява на по-разбираем език...
На нас всички преподаватели ни казват, че именно пълният член е основната причнина за ниските оценки на държавните изпити. Според мен това е оправдано и точно така трябва да бъде, най-вече за моята специалност (българска филология), но и за всички останали.
Гъделичкаш филологическото ми его, така че ще си позволя малко по-пространен коментар.
ОтговорИзтриванеФакт е, че категорията „падеж“ е най-трудният граматически елемент, който се усвоява от децата при ученето на който и да било чужд (впрочем и роден) език, затова и световната тенденция е към аналитичност т.е. постепенно отмиране на падежите. В българския език сме доста... развити в това отношение (подобно на английския) и затова при българите „чувството за падеж“ е съвсем атрофирало. Ето зашо е толкова трудно за децата да разберат механизма на правилото за пълния член. Едва на по-късна възраст става по-лесно вникването в неговия смисъл. Може би точно затова по-късно правилото ти се е сторило по-лесно?
А един аргумент в полза на отпадането на това правило е, че то изисква твърде много време за научаване, а реалните резултати са далеч от успешни. Нека дам пример от опита на гръцкия език и изучаването му като роден. До 1981 г. е задължително графичното изписване на три ударения и две придихания - елементи, които са имали смисъл в старогръцки, но в новогръцки - абсолютно никакъв поради тоталното изчезване на фонетичните качества, които тези ударения са отбелязвали. Премахването на тези ударения от книжовната норма е спечелило изключително много учебно време, което може да се използва за добиването на далеч по-практични знания. Т.е. ако правилото за пълен член в българския език се премахне, всички ще спечелят (включително и кандидат-висшистите;)).
И на мен ми се струва, че по-скоро има логика пълният член да отпадне, просто съм малко по-резервирана, защото напоследък всеки, на когото не му е удобно някое правило, мрънка то да се промени.
ОтговорИзтриванеФакът, че в университета съм разбрала и усвоила по-добре правилото, не е защото съм поумняла или по чудодеен начин ми се е появил усет за категорията "падеж". Просто в училище е разпространена порочната практика на задаването на въпроси при синтактичен разбор. Този метод е ужасно объркващ и разчита именно на усещането за падеж, което, както се разбрахме, хич го няма. Как да не се обърка хлапето като някои от въпросите се повтарят, а понякога единственият въпрос, който е логично да се зададе, води до грешна част на изречението. Бъркат се допълнения, обстоятелствени пояснения, подлога става тотално неоткриваем...
А всъщност никак не е трудно, просто трябва да се следват знаците, които самият език ни дава.
Статията е хубава и полезна! Но не е вярно, че преди се е учило само руски език! Аз съм завършила обикновена гимназия през далечната 1963 г. и учихме руски език от 5 клас, а от 7клас избрах френски езrк / предлагаше се и немски/. Знаех ги сравнително добре в 11 клас, даже си пишех писма с приятели в бившия СССР, после като студентка и с момиче от Алжир. Език се учи, ако искаш да го учиш, независимо къде - в училище или в курсове. Ако не искаш, и най-модерните начини няма да ти помогнат! Сега не е беда, че не знам английски, с трите езика - български, руски и френски, се чувствам много добре в Интернета!?
ОтговорИзтриванеmarjinka, благодаря за включването. Знанията ми по темата са ограничени най-вече до разпитването на моите роднини и преподаватели (от които повечето са завършили езикови гимназии - I АЕГ, Немската гимназия в Ловеч и т.н.). Потвърждавате информацията, която имах, че чуждоезиковото обучение е започвало чак в пети клас с руски език, но не знаех, че след седми клас е имало възможност за избиране на западен език. Историята на чуждоезиковото обучение няма никакво реално приложение за преподавателите по чужд език в днешно време, но тя добавя едно много важно измерение при анализирането на промените в родния ни език и си струва да се пише повече по въпроса. Надявам се да се включат и други читатели с информация за преподаването на чужди езици в периода 1944-1989 г.
ОтговорИзтриване