На 5 ноември посетих събитието по повод
15-ия рожден ден на програма „Неоелинистика“ в Нов български университет.
Поради служебни ангажименти пропуснах началото, но за мой късмет успях да чуя част от беседата на
Яна Букова, поетеса и преводачка от гръцки език, на тема: „Успехът и неуспехът – два паралелни пътя“. Ще кажа само, че чух страхотни стихове в отличен превод. И също така Яна Букова успя да изкаже по много добър начин едно нещо, което отдавна си мисля, но не можех сама да изразя, а именно:
„Ежедневието ни е твърде забързано, а четенето е бавно занимание. Самотно занимание. Изглежда абсолютно не на място в съвременния ни свят.“
Цитирам по памет, разбира се. Бях още задъхана от закъснялото си пристигане и успях да запаметя посланието на Яна Букова в общ вид. :)
Ако и вие имате нужда да отдъхнете, да послушате нещо „бавно“ и усмихнато, то в понеделник, 8 ноември ще имате този шанс. Яна Букова и издателство „Стигмати“ организират събитие под надслов
Четем Сафо и Катул - любими съвременни автори. Горещо препоръчвам това събитие и по-долу споделям
цялата информация за него:
Сафо и Катул – 2000 години по-късно

◊ СЪБИТИЕТО
Четем Сафо и Катул - любими съвременни автори
На чаша вино, сред приятели, в 18.00 ч. в понеделник, 8 ноември.
Организатори на събитието:
Яна Букова и издателство "Стигмати".
Създатели на събитието:
вашият глас и вашият избор от текстовете им - "100+1 фрагмента" от Сафо и "Стихотворения" от Катул.
Място на срещата:
залата на книжарница "Верен", пл. "Славейков" № 1 (вход откъм Солунска).
Време на срещата:
2000-2700 по-късно (времето е без значение).
◊ ЗА АВТОРИТЕ И КНИГИТЕ
Сафо от Лесбос е поетесата от древността, чието име не е възможно някой да не е чувал. Поезията й е достигнала до нас разпокъсана от времето (само едно нейно стихотворение е запазено в цялост), митове, клишета и най-обикновени клюки са се наслагвали върху името й през вековете (кратката биографична бележка за нея в един папирусен свитък от ІІІ в. сл.Хр. например повече напомня извадка от жълт вестник, отколкото исторически извор). Но едно може да се твърди със сигурност: жената от Лесбос, чийто образ жителите на острова са сложили в знак на почит върху монетите си, чийто стихове са се пренасяли от уста на уста в цяла Гърция, която Аристотел нарежда сред мъдреците, а Платон нарича “прекрасна”, е била наистина надарена с огромен талант.
Сред стоте фрагмента в изданието са включени както няколкото на брой съществуващи големи откъса от почти изцяло съхранени стихотворения, така и двустишия и тристишия, а често дори и отделни фрази, които въпреки своята откъслечност пазят динамиката, внушението и магията на това, което можем да наречем само с една-единствена дума: поезия. Към тях е прибавено и последното, съвсем наскоро открито – едва през 2005-та година – стихотворение на Сафо, разчетено върху папирусни късове, намерени случайно в корема на една мумия в Кьолнския университет.
Римлянинът Катул, живял през І в. пр.Хр. и починал едва на тридесетгодишна възраст, е от онези родени под щастлива звезда поети, които успяват да останат завинаги млади във времето. Страстен, ироничен, нападателен, безкомпромисен, скандален, поезията му с лекота прескача от високата лирика в сатирата и пародията, от литературната изисканост в непосредствеността на всекидневната реч или откровената нецензурност. Мотиви от стиховете му са били разработвани и подражавани както от наследниците му в римската поезия, така и от почти всяко поколение европейски поети от Ренесанса насам.
Сред запазените 116 негови стихотворения има сатири и нападки срещу бездарни писатели и съперници в любовта, срещу неморални политици (сред които без никакъв страх е поставен и Цезар) и всевъзможни мошеници, разкази за пътувания и шеги към приятели. Но най-прочутите му стихове остават тези, които образуват любовния цикъл, посветен на Лесбия, една жена с рядка красота и независим характер, в която е дълго и мъчително влюбен и която нарича с това име в поезията си от почит към Сафо. И може би съвсем неслучайно впоследствие родният му град Верона ще бъде избран да стане и сцената на най-прочутата любовна история в литературата.
√ Част от най-добрите стихове в двете книги, в превод на Яна Букова, четете в Електронно списание LiterNet:
- Стихове от Сафо;
- Стихове от Катул.