Майка се разхожда с детето си в зоопарка и му обяснява:
- Това са слоновете, ядат банани, живеят в Африка...
- А това крокодил ли е? - пита детето.
- Да, а онова е жираф.
- А-а-а мамо, мамо! А това са програмисти, нали?! - възкликнало детето пред маймуните.
- Защо реши така? - учудила се майката.
- Ами и те са като татко - рошави и имат мазол на задника.
петък, 28 август 2009 г.
Смях през сълзи
Докато си пътувах днес във влака, прочетох долния виц в едно списание и прихнах да се смея с глас, стресирайки полузаспалите си спътници. Вицът е за програмисти, но пък важи с пълна сила и за преводачите :)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
-
Големи компании вече показаха, че няма страшно в това да „пенсионират“ някои от услугите си, така че аз ще последвам примера им. Преди десет...
-
Упражняването на свободна професия в България е от честите теми в блога и не се случва рядко мои приятели и познати да ме попитат за съвет ...
-
Както вече казах в Google Translate и автоматичният превод , услугата може успешно да се ползва за превод на имена на държави, най-различни ...
Много добро :)
ОтговорИзтриванеВ тази връзка Мария, да ти кажа какво е отговорил Гео Милев на въпроса какво е необходимо на човек, за да стане писател. Той казал: "Необходими са само три неща - молив, гума и лепило." "Защо пък и лепило?" "За да си залепи задника за стола" - бил отговорът му.
ОтговорИзтриванеМоже и блогъри да са:))).
ОтговорИзтриванеВесело!
ОтговорИзтриванеБива :-)
ОтговорИзтриванеЗдравей, Мария!
ОтговорИзтриванеКакто се казва в подобни случаи: "Тоя виц го знам, ама по друг начин!"
Учителка води децата в зоопарка. Пред клетката на жирафата ги пита: "Деца, кое е това животно?" "Жирафа, госпожо!" "По какво познахте, деца?" "По дългата шия, госпожо!" "А, това животно какво е?" - пита гопсожата пред клетката на слона. "Това е слон, госпожо! Вижте какви големи уши има и какъв му е дълъг носа!" "А, това какво е, деца?" - пита госпожата, пред клетката на маймуните. "Това са интернет-маниаци, госпожо!" - отговарят в хор децата. Учителката недоумява. Децата продължават: "Вижте червените им очи и мазолите по задниците, госпожо!!!"
Това е от мен! :-)
На мен думата „мазол“ в единствено число ми е смешна:) Работиш като луд и после... рошав и с „мазол“... Грубо доста :)
ОтговорИзтриванеПреди време ми бяха разправяли за един баща на 3 деца. Майката работела навън, а той бил на свободна практика и работел вкъщи. Един ден нещо пуфтял над поредното творение и едно от малките му дечица застанало пред него от другата страна на бюрото и му казало: „Работкай, работкай - ние трябва да ядем!“
А, аз се сещам за един приятел, дето неговите деца го пратиха да "купи малко пари", щото нямаше за бонбонки. :-)
ОтговорИзтриванеКато е тръгнало на случки ето още една. Събрахме се неотдавна с приятели и си говорим за миналото. Обсъдихме хора, разказахме си истории. Стана весело, доста се смяхме, а после се замислихме... има какво да си спомним, но на децата какво да разкажем - няма.
ОтговорИзтриване