неделя, 8 март 2009 г.

За донъта ми е думата

Днес докато чаках да си взема кафе от Макдоналдс, момичето пред мен посочи витрината с думите: „И едно такова!“. А „таковата“ - най ми било донът.



И викам си „Абе донътът, таковата, не е ли обикновена поничка?!“. После се замислих дали „донътът“ е правилната форма... Дали не е „донътЯт“? Все пак звучи почти като „нокът“...

Не съм от най-буйстващите пуристи, но този е идеалният пример за това, какви чуждици можем съвсем спокойно да си спестим. Защото накрая всичко ще стане просто едно... „такова“.

20 коментара:

  1. Една манджа с гроздие ще стане, която ще наричат чийзкейк, аре той е традиционно с боровинки, но не ми дойде друго веднага :)

    ОтговорИзтриване
  2. Добре, че Макдоналдс не са китайци... Тогава щяхме да видим големия зор ;)

    ОтговорИзтриване
  3. Можем да твърдим, че "донът" е американска поничка, не обикновена. ;) Както "бренди" е английска ракия например.
    А членуването си е с "-а/ът". Членуването с "-я/ят" е запазено за думите, които завършват на мека съгласна. Тъй като завършващи меки съгласни в съвременния български няма, "мекото" членуване е само при думите, които преди са завършвали така. А понеже "донът" е съвременна заемка, тя няма как да е била с меко "т".

    Но като гледам цените на тези неща, определено трябва да се казват "донът". Надали някой би дал 2 лева за поничка. А на всичкото отгоре в Щатите са с около 40% по-евтини при текущия курс - при това за единична бройка, на дузини са още по-евтини. Дори в Англия, където храната е доста скъпа, при текущия курс тамошните струват малко по-скъпо, ако са на дузина.

    Да, знам, "като не ти харесва, не го яж".

    ОтговорИзтриване
  4. По-глобализирано звучи от родната поничка, приобщаваме консуматора към широкия свят, пък той да си мисли, че му дават нещо специално...

    ОтговорИзтриване
  5. Не е обикновена поничка. Рецептите са различни. Да ги наричаме по един и същи начин е адаптация на вносното понятие, а не приемане.

    ОтговорИзтриване
  6. Един аналогичен пример: баклавата, която се предлага масово в България, няма нищо общо с истинската турска баклава, но името е същото.
    Би могло „донътът“ да се нарича „американска поничка“ например.

    От друга страна: според Google полицаите закусват именно с понички, а не с донъти ;)
    Пуснете в търсачката:
    полицай * понички
    полицай * донъти
    и се уверете сами :))

    ОтговорИзтриване
  7. Predi da ima Dunking Donuts v Shvetsiq, Donut se kasvashe "munk" na shvedski ezik.

    Sled kato se otvori Dunkin Donuts, edin "munk" se kazva Donut na shvesdski ezik. ;)

    ОтговорИзтриване
  8. Интересно:) А в шведските преводи на американски филми, какво се казва за любимата закуска на полицаите? munk или Donut?

    В гръцки например думата е само една: „донат“ (ντόνατ), но пък там англицизмите (американизмите?) имат една малко по-дълбока история...

    ОтговорИзтриване
  9. Наистина има разлика между поничката и донъта - второто е бъкано с набухватели, оцветители, консверватори, подсладители и всякакви други химии, от които на човек му покарва шкембе и трета ръка/крак.

    На какви ли не компромиси с добрия вкус не е способен човек, за да се почувства пълноценен консуматор и гражданин на света, равностоен по ханш с американците и по дроб с руснаците...

    Иначе преди седмица наминах от другата страна на океана и пробвах от техните сладкарски продукти - най-много ми харесаха мъфинчетата с ябълка и канела, защото не са толкова сладки, че да те заболи чак гърлото от захар, а освен това една порция "такова" е предостатъчна за закуска и я дават за около 1,50$ в "Старбък кафе".

    Още Алеко Константинов отмята "качествата" на американската кухня, така че нищо ново под слънцето.

    ОтговорИзтриване
  10. „пълноценен консуматор и гражданин на света, равностоен по ханш с американците и по дроб с руснаците...“
    Сандо, попадение точно в десетката!:))

    ОтговорИзтриване
  11. Haha, ne znam za amerikanskite politsai... :) Ot davna ne gi sym gledal tezi filmi. Subtiturite obache chesto sa dosta smejni.

    Mislja che Anonymous e prav - horata plashtat poveche za nashta s angliski immena.

    (Sorry, I'll switch to English) I think a very intersting question is what happens to the borrowed words like donut or email. In Sweden we usually pronounce them like english words for a very short time. After this we start pronouncing them like Swedish (we say doonat, not doughnut) or we translate them (email becomes epost).

    ОтговорИзтриване
  12. Хаха, много забавен пост. Хареса ми иронията и паралела "донът- нокът" :)

    ОтговорИзтриване
  13. Hey Mladets, English is spelled with capital E. As for the donuts, we bulgarians have no respect for our culture and traditions so why be surprised!

    ОтговорИзтриване
  14. Някои търговци по интересен начин образуват множественото число на "донът". Донът -> донъци. А преди години в Поморие съм виждала и надпис с големи шарени букви - "доналс" (няма грешка). Може би нещо средно между донътс и патока Доналд.

    Между другото, същите "такива", които се продават по улицата като "американски понички", се продават и като "казанлъшки понички", купувала съм си дори в картонена паничка с българския флаг. Най-обобщително би било да ги наричаме "американски донъци (или доналс) от Казанлък".

    ОтговорИзтриване
  15. Аха, "донът" -> "донътс" -> "донъц" -> "донъци". Обаче ми отне известно време, докато включа.

    В "Уикипедия" на английски има интересен обзор на doughnuts/donuts, като всъщност на мен ми беше интересна етимологичната част, не кулинарната :) Но пък от кулинарната ми направи впечатление, че направиха гръцките тулумби роднини на поничките.

    А май казанлъшки понички има от доста време по нашенско, (включително и правени с руски машини, ако вярваме на хората в интернет ;) ), обаче не си спомням да съм ял.

    ОтговорИзтриване
  16. Абе имаме си вкусни банички,бюреци,милинки.Кво им правим евала ?Типичното робско отношение към великата за момента империя.Историята ги помни всякви.То не са били египтяни,вавилонци,татари,айде ся на всяка нация да им целуваме гъза.Няма да стане!!!

    ОтговорИзтриване
  17. Да се включа и аз...


    Източник №1: http://en.wikipedia.org/wiki/Doughnut
    ни дава произхода: doughnut (IPA: /ˈdoʊnət, ˈdoʊˌnʌt/) (на жаргон „donut“) е подсладено, изпържено парче многолистно или маслено тесто.

    От описанието можем да заключим, че не са нищо друго освен топки от маслено тесто, изпържени в силно загрята мазнина. Имаме и специална дума „бухти“. В казармата им викахме „цици“.
    Дотук никаква технологична разлика с нашенската поничка.

    Става ясно и че правописът е опростачен, т.е. опростен. Както винаги. Това не ме учудва, защото латиницата не може да се мери с българицата. И се налага да се опростяват правописите, за да се облекчи някак всеобщата неграмотност, ширеща се на запад.

    От източника става ясно, че „Дънкин донътс“ е единствената оцеляла компания, в чието название имаме вкарано като търговска марка, опростенческото изписване на „doughnut“ като „donut“, но съвсем не е първата. Тъй че едва ли може да претендира за авторство и оригиналност.


    Третото, което става ясно от източник №1, е, че в различните страни, поничката, се зове различно. Не виждам никаква причина ние да не ползваме „поничка“.

    Но всъщност М. поставя много интесен случай. Нашият случай е аналитичен и се ползва от аналогии. Тогава щом имаме „нокът“, който при членуване се изписва „нокътЯТ“, не виждам нищо смущаващо да записваме и „до̀нът“, като „до̀нътЯТ“.

    Именно тази дразнеща непривичност за българското ухо пречи засега на тази ненужна заемка да се настани трайно. Защото трудно се поддава на спрягане и словопроизводност.

    И в често срещаните ежедневни фрази, като: „Взел съм ви една кутия с понички от „Дънкин донътс“, искате ли?“ няма нищо необичайно. Напротив. Усетът за езика у хората намира начин. Разбира се, дотолкова, доколкото у нас се срещат и хора, свикнали да се превземат и маниерничат, винаги ще се ннамери някой, който да твърди, че „донътите“ не са понички, че са нещо по-така. И точно от такива екземпляри можем да чуем: „Донътят с шоколад беше много по-вкусен от твоя.“, макар аз да не съм убеден, че в правописно отношение, същите тези персони въобще се замислят, или си дават сметка какъв точно от книжовна гледна точка е пълният член на „донът“ в ед.ч. ;-)

    Да живее поничката!
    Поздрави, Н.Ф.

    ОтговорИзтриване
  18. Благодаря на Светла за примерите. zmeYpc пък съвсем точно е описал с повече думи основното ми притеснение по повод такива чуждици, а именно: че не прилягат добре в български и съответно много е трудно да ги приспособим за жизнена употреба. Другият проблем е, че те са си нови думи, които всъщност обозначават стари неща, но по друг начин, като дали целенасочено или не, народът се манипулира. Предлагам няколко подобни примера:

    хранителни стоки -> на табелата пише „мини/супер маркет“, но всъщност се използва „магазин"

    универсален магазин -> мол. ЦУМ и ГУМ не са ли чисти молове пардон? ;) Тук проблемът е още по-дълбок заради соц комплексите ни...

    още: чуждицата „бутик“ си отива и на нейно място застрашително се намества „outlet“ - все по-често виждаме този надпис на магазинчета, които продават не намалени маркови стоки (http://en.wikipedia.org/wiki/Factory_outlet), а най-обикновени боклуци.

    И понеже проблемът с това, че нещото, наричано с нашенска дума, действително струва по-малко от същото, с „екзотично“ название имам следното предложение:
    Тъй като дори и в най-скъпите български заведения кафето струва максимум 2.00лева, а във всички нови „кафе-вериги“ от американски стил минимумът е 3.50 лева, предлагам на едното да му викаме кафе, а на другото „кофи“...

    ОтговорИзтриване
  19. Едно такова си е най-хубаво...едно такова...

    ОтговорИзтриване
  20. Άσχετο:

    Στο Blog μου ανέβασα πρόταση για ένα παιχνίδι που ίσως σας ενδιαφέρει. Ανοιχτό για συμμετοχή σε όλους κι όλες.

    ОтговорИзтриване

Други публикации

С питане и до Цариград се стига

Големи компании вече показаха, че няма страшно в това да „пенсионират“ някои от услугите си, така че аз ще последвам примера им. Преди десет...