Историята има странно чувство за хумор: тя непрекъснато се повтаря, а ние все не успяваме да се „засмеем“ навреме на поредната й „шега“.
От много отдавна искам да ви разкажа една история, но все не намирах време и повод. Но ето че дойде и този ден...
През 1453 г. Гутенберг изобретил печатната преса, която направила възможен масовия печат. В резултат на изключителния ентусиазъм, с който европейците прегърнали тази нова технология, разпространяването на писменото слово станало много по-бързо, лесно и евтино, а това оказало огромно влияние върху западноевропейската мисъл. Настъпила огромна промяна не само в това какво и от кого е можело да се чете, но и в начина, по който хората възприемали идеите. Учените, които преди това разчитали на копиране от ръкописи, вече имали повече време за по-обстойно четене и за оформяне на независима мисъл. Широката разпространеност на материалите за четене подобрила възможността и необходимостта за това по-голяма част от населението да може да чете и да пише.
Изобретяването на печатарска машина и последващото разпространение на идеи послужили като катализатор за огромните социални и културни промени през ранната модерна епоха, епохата на Великите географски открития, различните Реформации, Просвещението и Индустриалната революция, и по този начин отбелязали преминаването от средновековието към модерното време.
В онези времена образованите хора обикновено имали силна позиция по отношение на бъдещото развитие на политическите и религиозните доктрини и практики в своята страна или в света изобщо. В Европа наскоро демократизираното печатарско изкуство и последвалото изобилно издаване на памфлети направили възможно изразяването на идеи относно подобряването на управлението и обществото - в Англия още през 15-ти век всички вече признавали важността на печатните медии за определянето на политически и религиозни мнения и за получаването на подкрепа.
Много писатели, сред които Джон Милтън (1608 - 1674), Джонатан Суифт (1667 - 1745), Даниел Дефо (1660 - 1731) и Томас Пайн (1737 – 1809), избрали именно памфлетите, за да създадат публична сфера на дебат, която заедно с раждането на свободна преса, помогнала значително за осъществяването на много от най-големите социални промени от този период.
През 1643 г., по средата на първата английска гражданска война, английският парламент издал заповед за
Регулиране на Печатането и за справяне със зачестилите големи злоупотреби и нарушения, дължащи се на Печатането на множество неверни, скандални, бунтарски, клеветнически и нецензурирани Документи, Памфлети и Книги, които чернят Религията и Правителството,
В отговор на този акт Джон Милтън написал своя блестящ памфлет в защита на свободния печат Ареопагитика, където казал:
И когато всички ветрове разнасят безпрепятствено всяко учение по земята, така че истината да бъде наяве, ние по оскърбителен начин се усъмняваме в нейната сила, като я цензурираме и ограничаваме. Оставете я да се бори с лъжата! Нима някой знае за случай, в който истината да е била победена в свободна и открита схватка?
Край на историята*. Точно 366 години по-късно в България станахме свидетели на това, как един от знаковите ни политици нарече памфлетите на 21 век „простотии“, невместващи се „в понятието за красиво, за добро, за умно, за възпитано“, създаващи лош образ на страната ни и т.н.
Според българския кандидат за генерален секретар на НАТО нещата, които казват някаквите си там личности, нямало нужда да се озвучават допълнително в национален ефир. Не били естетични.
Дълбоко огорчена съм от това изказване. До степен, че не искам да споменавам името на автора му. Може би за този човек вече е късно, но се надявам, че другите, които като него хранят амбиции да представляват „цяла България“, ще имат мъдростта да се вслушат в мнението на едни от най-образованите и професионални свои сънародници. Политици, които отхвърлят хапливите коментари на блогърите поради престорена загриженост за „естетика“, нямат място в нашия век и в никакъв случай не трябва да представляват страната ни пред света.
*Превод със съкращения от Pamphleteering
Още за историята на памфлета: на български, на английски
Още реакции по темата: Марфи, Комитата, Манол, youtube, Gospodin_I, legrandelf а скоро и други
ее, впечатляваща и много статия :) Доста ми въздейства.
ОтговорИзтриванеБраво, Мария!
ОтговорИзтриванеИма още едно сравнение в двете истории - както Джон Милтън и памфлетистите са победили през 17 век, така и ние ще победим днес. А такива като Мони Паси ще си отидат да берат маслини някъде. :)
Така е, И:) Победили са, но борбата не е спряла и до ден днешен. По обясними причини.
ОтговорИзтриванеМисля, че Паси трябва да са извини на блогърите, защото посегна на свободата на изразяване на мнения и наруши документ на Съвета на Европа -
ОтговорИзтриванеhttp://svejo.net/home/link_summary/200315-PASI-NARUShAVA-PRAVATA-NA-BLOGURITE-PO-EVROPEISKATA-KONVENCIQ#comment_id_105446
Браво, Мария, много хубав коментар.
Защо "не искам да споменавам името на автора му" ? Защо трябва да се скрие името му - Соломон Паси ? Криейки го ти му правиш услуга и цялата ти статия се оказва безадресна.Кой има полза от това?
ОтговорИзтриванеО не го крия:) Сложила съм достатъчно връзки, сочещи към статии, където е написано името му. Това е моят начин да покажа отношението си към неговото нелепо изказване, с което той постави под общ знаменател всички хора, изразяващи свободно и идентифицирано своето мнение. За мен той не е име - той е история.
ОтговорИзтриванеДо Господин И: Мони Паси дали може да бере маслини?
ОтговорИзтриванеДо М: Браво за публикацията!!!
Браво, Мария - чудесен паралел. Водещ директно към приказката, че когато историята се повтаря, това най-често е като фарс.
ОтговорИзтриванеЛошото е, че последствията от един фарс могат освен смешни да бъдат и страшни. Зависи на какво ниво се разиграва той.
Напълно подкрепям това, че не си се концентрирала върху персонификацията, а си я избягнала умишлено.
По две причини:
Първо, практиката на личностно оплюване на опонента не е в полза на Интернет-общността. Подобни провокации (защото това е по същността си - а може би и по замисъла си - чиста провокация) като казаното от Паси ще има и още, в това никой не бива да се съмнява.
И второ, което е по-важно: Паси със сигурност не е идеологът или лидерът, нито дори говорителят на желаещите да контролират Интернет. Той е просто някой, който се е изцепил на всеослушание по една медия. Има доста хора със значително по-мракобесни възгледи, които си мълчат и си плетат паяжините. В сянката. Твоята статия е всъщност предупреждение за тях и срещу тях. И имаш пълно основание за това.
Изцепката на Паси ще я преживеем. Много по-важно е какво може да (и ще) последва. А още по-важно - каквото и да последва, да не допуснем масова манипулация на общественото мнение, която би могла да завърши с ограничаване на гражданските ни права.
При това тук не става въпрос толкова за нашите (на тези, които днес споделяме мислите си чрез Мрежата) права. Ние сме все още малко, и статистически нямаме толкова голямо значение.
Ако обаче ДНЕС допуснем да се създават ПРЕЦЕДЕНТИ и да се оформи устойчива тенденция на следене във виртуалното пространство, И/ИЛИ НА КОМПРОМЕТИРАНЕ НА СВОБОДНИЯ ОБМЕН НА МНЕНИЯ В НЕГО, негативният ефект от такава тенденция ще расте с темповете на нарастване на ползването на Интернет в България.
Което значи - бързо. Твърде бързо.
Браво! Много интелигентно.
ОтговорИзтриванеИзцепката на Паси не е по-страшна от изцепката на Орешарски за „седянката“ или на Станишев към журналистите „Стига глупости!“ (http://www.verina.vesel.info/?p=972). Проблемът на Паси беше, че той реши да атакува най-свободомислещата и информирана част от обществото - блогърите. И ако учители, граждани, медии са склонни да оставят политиците ни да говорят по този начин, то ние доказахме, че не търпим подобно отношение. Силно се надявам реакцията ни да се окаже заразителна и за останалата част от българското общество.
ОтговорИзтриванеЪ-ъ, че блогърите не са ли граждани? Следователно някои граждани вече не са готови да оставят политиците да приказват каквото си искат.
ОтговорИзтриванеСледващата стъпка е да не ги оставяме да правят каквото си искат. За жалост не виждам това да стане на тези парламентарни избори. Но може би в близкото бъдеще ще има раздвижване и в тази посока.
Тези дни и особено днес чета писанията на Clay Shirky. Каквото съм прочел досега, има изключително странно въздействие. Много е необичайно да четеш описания на процеси, които си наблюдавал или наблюдаваш, но направени няколко години по-рано, отколкото си ги забелязал. И в неговите есета има разсъждения, засягащи в една или друга степен точно темите, които напоследък повдигаш. Подслушването от страна на правителството и реакцията на хората към него, загубата на позиции от страна на традиционните еднопосочни медии заради навлизането на интернет, излизането на гражданите и потребителите от досегашната роля на безгласни роботи, промяната на финансовите модели при наличието на интернет с безплатно съдържание. В момента ми е малко трудно да дам по-убедително описание, но наистина си заслужава да се четат статиите - не само имат връзка с настоящето у нас, но можем и да си извадим някои поуки за бъдещето. И точно на оптимистичния ми поглед към бъдещото развитие на мрежовата свързаност у нас се основава надеждата ми, че в недалечно бъдеще ще минем от приказки за промяна към действителна промяна.
Ани, за доста хора беше изненада отказът на блогърите да оставят поредното арогантно изказване на български политик без последствие. Аз още на 6-ти март в предаването „Булевард България“ заклеймих начина, по който Станишев си позволи да се обърне към медиите. Ето видео: http://www.youtube.com/watch?v=QXjOVNFAfzI . Още тогава направих паралел с Барак Обама: хайде всички да си представим какво ще стане, ако Обама каже на представители на американските медии „Спрете с глупостите!“ - мисля, че е ясно какво го чака още на следващия ден. Но в България номерът минава. Така и така ги оставяме да правят каквото си искат, въпрос на време беше да почнат и да ни говорят в лицето ни КАКВОТО си искат. Ти каза сам, че трябва да им противодействаме и на „говоренето“, и на „правенето“. Според мен блогърите правим и двете и затова ще ставаме все по-неудобни.
ОтговорИзтриванеА иначе съм оптимист още за следващите избори. Нямам и друг избор... Моят приятел Maladets! (вж. блогрола) беше казал веднъж, че поколенията в политиката се сменят на всеки 25 години. Моето поколение (родените в първите две трети на 80-те) са аполитични, неинформирани, твърде-заети-за-да-им-пука и няма да са носителите на промяната. Аз лично се надявам на децата, родени в края на 80-те - те са по-различни, по-силни, по-необременени. Целта на моите набори е основно да удържим фронта, докато дойде тяхното време. Че иначе...не ми се мисли...
Смятам, че историята се поднася тенденциозно от части от блогърската общност; нима някой ще отрече, че много простотия се шири из блоговете?! А в случая И.Бедров наистина е цитирал просташки звучащи изказвания на блогъри, така че забележката на С.Паси е съвсем уместна. Какво тогава има да се роптае и усуква: Да си блогър не означава че си "свещена крава", на която й прощават всичко: даже и да мърси където и както й скимне
ОтговорИзтриванеА, защо въобще се изненадвате и сега „реагирате“?
ОтговорИзтриванеОткъде накъде ще сравнявате Милтън, неговата епоха с блоговете и общността на пишещите в интернет? Сравнението е неуместно, макар М. да се е постарала да приведе любопитни факти.
Светът е друг и историята само привидно се повтаря. Не бъдете сигурни, че изходът ще е като преди няколко века, колкото и паралели да се правят.
Паси е говорител на едно племе, което контролита света и ще се стреми да го контролира с всички средства.
Не е ли ясно, че един небългарин (С. Паси) залага на „естетиката“, а втори небългарин (С. Станишев) назовава критиките „глупости“.
Не е ли ясно, че правителството на С. Станишев стоически се бори за контрол над интернет и тотално подслушване?
Не е ли ясно, че С. Паси се самопредложи за шеф на НАТО и на практика радее за същото, т.е. както в САЩ се слухти и записва, това да става и в туземната Република?
Вместо да се протестира за нанесена обида с/у общността на пишещите в интернет, мисля, че е по-добре да протестираме срещу готвените промени в ЗЕС.
И докато разни платени от Запад небългари ни управляват винаги ще има изцепки, като тази на С. Паси за повече естетика.
Мисля, че единственият начин да се протестира е на следващите избори всеки да гласува и да подкрепи политик, партия, която не се финансира от чужбина и не е свързана с досегашните правителства.
До втория анонимен
ОтговорИзтриванеПаралелът между памфлетите и блоговете далеч не е мой:) Ако бях толкова умна, щях да имам перки на гърба и да мога да летя:))
За пръв път чух за паралела в лекцията на Салман Рушди, за която бях писала преди време: http://metafrasiorg.blogspot.com/2009/02/hour-with-salman-rushdie.html
Що се отнася до ЗЕС: много се радвам, че този въпрос не се забравя от обществото. Там борбата се води твърдо и непоколебимо благодарение на Богомил Шопов (Електронна граница) и Програма достъп до информация. В блога „България е наша“ проблемът се следи и коментира непрекъснато: http://bulgariaenasha.blogspot.com/search/label/ЗЕС
До М.
ОтговорИзтриванеСравнението с Милтън е неуместно (откъдето и да е почерпано/приведено). Когато Милтън е писал горното, хуманистите във Франция, Италия и Германия (ако можем да използваме този събирателен термин) отдавана са повели подобна борба с „естетите“. От гледната точка на европейското мировъзрение тогавашното британско общество си е една глуха и скучна провинция, неспособна да даде нищо.
Казаното от Паси не се нуждае от препратки с епохата и времето на Милтън, а от директно заклемяване и изобличаване като фашистко, мракобесно и бушистко.
Много добре знам какво става с пируетите около ЗЕС, благодаря.
Исках само още веднъж да припомня на демократите за изключителния момент, в който се намираме: изтегляне на парите от Америка, призиви за нова световна валута, афганистанското и иракски тресавища, ислямизма, интернационализацията на ЕС по коминтерновски образец, възхода на Китай и Индия. Нещо ще се случи. И никак не е сигурно къде ще се озове България.
Ще позволим ли на платени отвън „демократи" да продължат да ни управляват?
Паси изговори това, което вбесява властелините на новия световен ред. Ако е вярно това, че Ердоган е против Расмусен (в договорка с Паси) нищо добро не ни чака. Нека не забравяме, че длъжността е мандатна и ако не днес, утре може и да успее, ако позволим на хора като Паси да продължават да виреят в хранителната (засега за такива като него) среда на нашата Република.
@Anonymous (последният):
ОтговорИзтриванеКазаното от Паси се нуждае И от директно заклеймяване, И от аналогии като тази на авторката на темата. За да стане пределно ясно, че е недопустимо от ВСЯКАКВА гледна точка. Включително и от гледна точка на истинската естетика.
Бъдещето се решава не толкова на полето на барикадите, колкото на полето на ценностите.
И фактът, че днес България е много по-назад, отколкото би могла да бъде, се дължи не на това, че сме се огънали на барикадите. Дължи се на това, че забравихме да мислим за ценностите.