вторник, 3 февруари 2009 г.

Методика на протеста

В България формите на протест се регулират със създадения на 2 февруари 1990 г. „Закон за събранията, митингите и манифестациите“.  Ако погледнем датата на създаването му, ще се досетим бързо, че този закон доста бързо е бил списан след падането на социалистическия режим. Ако погледнем заглавието му, ще видим думите „събрания“, „митинги“ и „манифестации“.

За съжаление в самия закон няма дефиниции на горните думи, затова ще дадем такива тук(благодарение на изключително ценните коментари на Зелен Бетон към статията  Терминология на протеста).

Преди 89-та "стандартните" масови обществени прояви бяха:
- събрание = група хора, събрани обикновено на закрито, по повод на конкретна тема;
- митинг = голяма група хора, събрани на обикновено на открито, по повод на конкретно събитие с обща значимост - за да демонстрират подкрепа или отрицание;
- манифестация = шествие, обикновено по стандартни поводи (празници, годишнини), целящо да демонстрира (най-общо) единомислието на "социалистическото общество" и подкрепата за "ръководната роля на Партията".

Та... за 20 години демокрация ние имаме един закон, който с обилна соц терминология регулира правата ни да протестираме мирно и който се побира на скромните три странички.

„За какво са ни и повече?“ ще попитат някои.

И с право. Събрания правят само партиите, а повечето сме безпартийни. Митинги - ама протестни, а не концерти, колко? На 10 години по веднъж да ги сложим? А за „манифестации“ да не говорим. Последната май е била на 9-ти септември 1989 г.

По-долу ще изброя някои други видове начини за протестиране, известни нам от съседна Гърция.

1. Мирен седящ протест: Гърция, декември 2008. Деца излизат на улиците, за да направят седящ протест. Предната вечер лумпени са горили града и са грабили от магазини, но това за тях не представлява извинение да не отидат да почетат паметта на убития от полицай 15-годишен Алексис. 


2. Немирен протест: Гърция, 23 януари 2009. Атина изригна: Убийците на Константина ще платят!

(източник)

3. Протест с трактори: Цял януари 2009. Ама не подредени в кръг на паркинг зоната около Александър Невски, а на границата. Не една - а две държави и техните граждани с право на свободно движение да бъдат поставени на колене.



4.  В памет на едно събитие. Годишнина от събитията в Политехниката в Атина (17.11.1973 г.)



5. Културен протест. Айде, най-накрая да дадем пример и с български протест!


Хиляди български летовници предпочитат всяка година гръцките плажове пред презастроеното ни Черноморие.



А сега сериозно. 

На 4 февруари 2009 момичетата и момчетата, които организираха Януарските протести, честват 12 години от връщането на мандата на БСПСпрете да ги питате с кои политически формации ще си стиснат ръцете. Спрете да им тикате пръст в очите и да питате „Ти! Какви са ти исканията?“ Те искат да работят, да плащат справедливи данъци и осигуровки и съответно да живеят в европейска страна, където да се чувстват спокойни за здравето, сигурността си, бъдещето си.

На 4 февруари 2009 те излизат да празнуват, че преди 12 години гражданското ни общество постигна голяма победа - БСП върна мандата за управление и така отвори вратите за демократизацията и евроинтеграцията на България. Излизат с надеждата, че мечтите от онези години все още има възможност да не бъдат омаскарени от евроизлагация, псевдоправосъдие и полицейщина. Излизат, за да покажат, че се интересуват. 

А който се интересува, се информира. Информираните граждани се организират. А организираните информирани граждани са тези, които действително могат да предизвикат промяна.

2 коментара:

  1. Мисля си, че законите в Бтлгария са прекалено дълги и многословни. Изпълнени са с термини характерни за 19 век, а авторите им - най-често от юридическото лоби в парламента, дори в изказване за нещо най-просто употребват изрази, на които едва ли знаят значението. Такива се широко ползваните "термини", като - досежно, патримониум и други подобни...

    Законите са годни, колкото хората, които ги правят. Личното ми мнение, че един закон, когато е по-дълъг от една страница, става негоден и в края си по традиция има противоречия с началото. Да не говорим за несъответствията между отделните закони.

    Преди време мислех да пиша за обема и съдържанието на българската конституция, която се ползва за изтривалка от всеки, който има някаква власт и американската, която е очевидно работеща. Така и не го направих, а вероятно и няма да го направя, но ти предлагам, ако ти интересна темата да поработиш по нея. Мисля, че ще се справиш по-добре, отколкото аз бих могъл.

    ОтговорИзтриване
  2. Законите трябва да са изключително прецизни, защото от врати в поле полза няма. Ако това изискване е изпълнено, то проблем с дължината не може да има - било тя малка или голяма. В горепосочения закон дори няма дефиниции на трите понятия, за които се отнася.
    А само три ли са формите за организирано изказване на мнение?
    Ето за сверка на часовника какво е положението в Англия и Уелс:
    http://yourrights.org.uk/yourrights/the-right-of-peaceful-protest/

    ОтговорИзтриване

Други публикации

С питане и до Цариград се стига

Големи компании вече показаха, че няма страшно в това да „пенсионират“ някои от услугите си, така че аз ще последвам примера им. Преди десет...