След като 2-3 дена мислех какво ще пиша, осъзнах, че описанието на свежия ми ден съвпада с абсолютната реалност. Трябваха ми 10 години паралелно учене, работа и всеки ден по минимум 3 часа пътуване с влакове и автобуси, 2 години в чужбина и пълно лишение от луканка и кисело мляко, за да си уредя мечтаното свежо ежедневие и съм много горда с това.
На 24 години съм, живея в родния си град Перник и практикувам любимата си професия: преводач на свободна практика, неомъжена, без деца. В сегашния етап от живота ми свежият ден е следният:
Най-свежият ден е петък. След работен четвъртък ставам в 7:20 (открила съм, че е най-добрият час за метаболизма ми). Баня, нескафе с много захар и мляко и веднага пред компютъра. Отказах цигарите преди 3 седмици и вече нищо не застава между мен и моето ПиСи;)
Преглежам пощата: дошли са бюлетините за думички на деня: http://www.asprilexi.com/ за гръцките и http://www.netlingo.com/ - за английските. Преглеждам Свежо и откривам нещо яко (пример), което по-късно задължително изпращам на Марфи след традиционното „добро утро“ към 9.:)
След поетата доза информираност сядам да хвърля последен преглед на превода, който съм завършила предишния ден. Свикнала съм да работя, слушайки музика, като за работа най-добрите варианти са албумите Stadium Arcadium на любимите ми Red Hot Chili Peppers и Back to Black на Amy Winehouse, която винаги ми звучи различна - в зависимост от настроението ми.
Предавам (по електронната поща) превода по някое време и си пускам любимото радио - гръцкото 1055rock. Никога не съм имала абсолютни съмишленици в музикалните си вкусове, но затова пък си имам цяла радиостанция:). А благодарение на Facebook наскоро се запознах и с водещите на сутрешния блок, които при всяко предаване успяват да ме разсмеят поне 10 пъти.
Лирично отклонение: да ми е жив и здрав Facebook! Първо, всичките ми приятели са там (илюстрация от Марфи), второ, ако щете вярвайте, но ми помага изключително успешно при отказването на цигарите: пробвайте! Да не говорим, че поради липсата на офис среда и човешко обкръжение през работния ден, Facebook е една чудесна алтернатива;)
До обед слушам рок музика и почиствам жилището, подреждам си книгите, разглеждам интересности в Мрежата или чета някоя от трите книги, които съм започнала. Завършила съм работата за деня си, а клиентите са в добро настроение и не ми изпращат работа за съботата и неделята. Хапвам нещо набързо: храненето ми е доста досаден процес и гледам да не ми отнема много време, но затова пък много обичам сладко и през деня изяждам около половин шоколад или няколко еклера от любимата ми сладкарничка в квартала.
След като обядвам, излизам на среща с града си:)) Без да звуча като Кари Брадшоу, но когато говорим за мен и родния Перник, ситуацията е следната:
I drive on her streets
'Cause she's my companion
I walk through her hills
And she knows who I am
She sees my good deeds
And she kisses me windy
I never worry
Взимам си колелото и правя една обиколка в квартала – улиците са празни, коли няма, слънцето грее, птичките пеят. Ето една чудесна илюстрацията за града на кафявите въглища:
(даже и мен са ме сложили: долу вдясно =:-)))
След разходката с колелото правя задължителното разточителство за деня – купувам си нещо абсолютно ненужно, като например тениска с някаква глупава щампа от интернет или поръчвам книги от amazon.com.
Вечерта е за приятелите: или излизам с перничани – приятелите от юношеството, които са си все същите свежари въпреки десетилетието, което е изминало оттогава и годините на „невиждане“ поради разни чужбини и „твърде много работа“. В алтернативния вариант се организират „новогръцки бири“ с колегите от университета някъде в София, а след бирите - клуб с музика на живо: имам късмет и група Faces свирят в някой от любимите ми клубове:) А в идеалния случай сестра ми се прибира от Солун и заедно демонстрираме поредната проява на SiS PoWeR:))
Денят завършва с обилна баня с топла вода – благодарение на ТЕЦ-а в Перник вече десетилетия се поливаме на воля по всяко време на денонощието – не трябва да чакаш бойлера, не трябва да звъниш да ти го включат по-рано - абе кеф!:)
Лягам си и преди да заспя, си мисля за актуалната си „щастлива мисъл“ – непрекъснато кроя разни планове и с всеки следващ ден ги осъществявам и измислям нови. Чувството на удовлетвореност от постигнатото е основната ми движеща сила:)
Прехвърлям топката към гръцката блогосфера чрез моя добър приятел Клеархос, който освен изключително интересен блогър е и абсолютен фен на България. Каня и един от най-уважаваните от мен български блогъри, с когото имах честта да се запозная наскоро: Комитата, и Нела - блогърката, с която не се познаваме лично, но беше първата, която ме сложи в своя блогрол след най-добрите ми приятели Peb & Marfi.
Мери, свежиият ти Петък звучи чудесно, ти си ми идол не само защото работиш това, което искаш и разполагаш с времето си (до известна степен) ами и защото винаги намираш време за себеусъвършенстване и/или за спортуване, което е чудесно!
ОтговорИзтриванеЙо, Швеста! :)
ОтговорИзтриванеМного си сладка :) Радвам се, че най-накрая си намерила своя зен и си доволна от заобикалящия те свят :) Още по-доволна съм, че аз съм "идеалният вариант" :) Айде, скоро пак! :) цунки и кийп ъп дъ гуд върк! :) GOOOOOOO, SiS :)
днес се сблъсках точно с проблема "описване на един човешки ден" и последвалите разисквания над него...оказа се че дори Джеймс Джойс (който уж пише най-подробния роман за всяка една мисъл минала през главата на 2-ма (доколкото помня) героя на един поки в в Глазгоу, романчето е само 900 страници, или поне българското издание което си спомням че зачетох беше толко) колкото и с каквито усилия да се е опитвал да опише един човешки ден и всички мисли който минават през главана на някой от нас, ама найстина всичко, не е успял. Темата беше "Съхранение на мислите, възможно ли е то". Един човешки ден - 900 страници не са достатъчни за да могат дори да се доближат до това което ни минава през главите...
ОтговорИзтриваненищо де, пожелавам да го подобриш тоя ми ти шотландец :)
(извинявам се за всевъзможните правописни грешки и грешната пунктуация)
@marfi: всичко, за което говориш, е доста относително и общо взето е плод на правилото „всяко зло за добро“ ;)
ОтговорИзтриване@швес: приготви се тази СН за „идеалния вариант“ на солунска почва - само няма да ме водиш на онези сгъчканите барчета с „овошките“ по масите.
@анонимен: не разбрах как точно страничката, с която съм описала деня си, те е навела на мисълта за Джойс, но ще избера да се почувствам поласкана:). Иначе аз съм почитателка на подробните описания на Сър Самърсет Моъм;).
Моъм така и не го "опитах". Има време, де. I guess. :)
ОтговорИзтриванеЗапочни с Of Human Bondage, продължи с Moon and Sixpence и след това с разказите. Уникален е.
ОтговорИзтриване