БДС EN 15038 - стандартът за преводачески услуги

Редакция (18.06.2012 г.):
За повече информация относно задължителното въвеждане на стандарта вижте статията: Вече е официално: сертифицирането по БДС EN 15038 ще е задължително.

Както съм казвала и преди, професията на преводача в днешно време преживява един от своите най-златни векове. Двата основни фактора за това са глобализиращият се пазар и Европейският съюз (за Европа). Ето например, ако преди 10 години в България да си преводач, е означавало да превеждаш или художествена литература, или „общински документи“, то днес ситуацията е съвсем различна. Доста от агенциите, които преди са се занимавали само с „преводи и легализации“, вече участват в търговете на Европейския съюз (и ги печелят), станали са подизпълнители на големи международни агенции, които обслужват гигантски клиенти с глобално присъствие, и са се преориентирали към един далеч по-технологичен и „конвейерен“ тип на работа.

При тези условия и при старанието на Европейския съюз да стандартизира всяка съставка от ежедневието на своите граждани беше въпрос на време да се приеме специален стандарт за преводаческите услуги и изискванията за предоставянето им.

БДС EN 15038:2006 е европейски стандарт, чиято цел е „да определи изисквания относно предоставянето на качествени преводачески услуги“.

Този стандарт не се прилага за устни преводачески услуги.

Как да си го набавим?
За съжаление този стандарт не се разпространява безплатно и съответно може да стане достояние само на тези, които биха искали да си го закупят. Това може да се направи от страницата на Българския институт за стандартизация. Английската версия струва 27 лева, а българската - 30 лева без ДДС. Добрата новина е, че стандартът се предлага както на хартиен носител, така и в pdf формат. Аз, разбира се, си поръчах pdf формата, но разочарованията ми бяха много: електронният магазин на БИС се оказа доста „аналогов“ и след плащането се наложи осъществяване на специален контакт, за да питам какво се случва. Оказа се, че pdf файловете не се изпращат по имейл, а на диск чрез куриер и за сметка на получателя. Това на практика означава скрит разход за доставка, който никъде не се упоменава при даването на поръчката, и забавяне от няколко дни, което само може да дразни. Както и да е. След като преживях и тази перипетия, станах гордата собственичка на защитен от копиране pdf файл, носещ моето име и номера на фактурата на всяка своя страница.


За кого е предназначен този стандарт?
БДС EN 15038:2006 „определя изискванията към доставчиците на преводачески услуги (ДПУ) по отношение на човешките и техническите ресурси, управлението на качеството и на проектите, договорната рамка и процедурите“.

ДПУ е и преводачът, и редакторът, и агенцията. В контекста на този стандарт обаче предоставянето на преводачески услуги се разглежда като верига, в която всеки има своята роля. Съответно желаещите да придобият сертификат по този стандарт трябва да предоставят по-голямата част от услугите, съставляващи тази верига.

Мрежата е пълна с информация за всичко необходимо за сертифициране по БДС EN 15038:2006 и затова без да се спирам подробно на темата, само ще посоча в края на статията връзки към интересни допълнителни източници.

Тук ще направя единствено обобщение на текста на самия стандарт и ще разгледам по-подробно частта, която се отнася за самия преводач.

За какво се говори в БДС EN 15038:2006?
Българският текст на стандарта се състои от 20 страници, на които стегнато и ясно са маркирани най-важните елементи от веригата на превода и какво трябва да представляват, за да отговарят на изискванията.

Разделите са следните:

1. Обект и област на приложение.
2. Термини и определения
3. Основни изисквания (човешки ресурси, технически ресурси, система за управление на качеството, управление на проекта)
4. Отношения между клиентите и ДПУ (запитвания, оферти, споразумения)
5. Процедури, приложими за преводаческите услуги.
5.1. Общи положения
5.2 Управление на проекти за превод
5.3. Подготовка
5.3.1 Административни аспекти
5.3.2 Технически аспекти
5.3.3. Езикови аспекти
5.4 Процес на превода
5.4.1 Превод
5.4.2 Проверка
5.4.3 Редактиране
5.4.4 Препрочитане
5.4.5 Коригиране
5.4.6 Последна проверка
6. Услуги с добавена стойност
Приложение А: Информация относно регистрирането на проекта
Приложение B: Предварително техническо обработване на превода
Приложение C: Анализ на текста на оригинала
Приложение D: Стилистични указания
Приложение E: Примерен списък на услугите с добавена стойност

Раздели 1 и 2 описват общи положения, а 3, 4 и 5 до 5.3.3 покриват аспекти, които в общия случай попадат в задълженията на агенциите, а не на преводача. Раздел 6 препраща към Приложение E.

Самите приложения са маркирани до едно като „информационни“, като информацията, която побират на по една страница, е изключително ценна и възнамерявам съвсем скоро на всяко едно от тях да посветя отделна публикация.

Тук ще разгледам раздел 5.4 Процес на превода и неговите подточки, защото той е пряко свързан с работата на преводача и защото сам по себе си пише историята на науката технология на превода за 21-ви век.

Дефиниции, които трябва да отбележим:
преводпредаване на информация от езика на оригинала на езика на превода в писмена форма
доставчик на преводачески услуги (ДПУ)лице или организация, които предоставят преводачески услуги
преводачлице, което извършва превод

В раздела, който пряко се отнася до преводачите, се посочва накратко следното:
5.4.1 ПреводПреводът трябва да предава правилно смисъла на оригиналния текст и да спазва правилата на езика цел И внимание: „да удовлетворява инструкциите, получени при възлагането на проекта“. Т.е. може в речника да пише, че „интернет“ се пише с малка буква, но ако клиентът иска с голяма: преводачът трябва да се съобрази.
По време на превода преводачът трябва да се съобразява с: терминологията, граматиката, лексиката, стила, местните особености, форматирането, предназначението и целта на превода. На всяка стъпка и особено що се отнася до стила и форматирането, преводачът трябва да се абстрахира от личното си мнение и да превежда СПОРЕД ИЗИСКВАНИЯТА НА КЛИЕНТА.
5.4.2 ПроверкаСлед като завърши превода, преводачът трябва сам да си го провери и да нанесе нужните промени. Проверка не означава редакция:)
5.4.3 РедактиранеТук текстът сменя своя адресат и казва:
„Доставчикът на преводачески услуги трябва да осигури редактиране на превода.“
Т.е. редактирането не е задължение на преводача, а на редактора, който „трябва да бъде различен от преводача и да има подходяща компетентност за езика на оригинала и за езика на превода“. Т.е. за да кажеш, че е налице редакция, трябва тя да е била осъществена от редактор. Не са редки изискванията за предаване на превод в оригиналния документ в Word и в редактирания му вид, в който задължително трябва промените да са отбелязани чрез функцията „Track changes“ (Проследяване на промените). Това е много добра практика, която трябва да стане популярна сред клиентите на преводачески услуги. Ако клиентът си плаща за редакция (а не само за превод и проверка), той трябва да изиска доказателство за редакцията, защото възможността за „шмекеруване“ от страна на един некоректен ДПУ е огромна.
5.4.4 ПрепрочитанеКогато изискванията на услугата го включват (т.е. КЛИЕНТЪТ го е изискал), ДПУ трябва да подсигури редактор експерт, който да „извърши редактиране от експертна гледна точка само на един език, за да оцени пригодността на превода за предвидената цел и да препоръча коригиращи действия“. Т.е. това е човекът, който трябва да прецени дали преводът предава вярно смисъла, дали са спазени всички правила на езика цел и най-вече: изискванията на клиента.
5.4.5 КоригиранеКогато изискванията на услугата го включват, ДПУ трябва да го осигури.
5.4.6 Последна проверкаДПУ трябва да потвърди окончателно, че „предоставената услуга отговаря на изискванията за услугата“.
Да обобщим:В ръцете на преводача е само преводът (както го видяхме дефиниран по-горе) и проверката. Всичко останало, което се определя като „преводаческа услуга“, попада в задълженията на други лица. Ето затова е небходима стандартизация. Ето затова трябва да има строги правила, които да се познават от всички (клиенти и доставчици на услуги), за да може качеството да бъде гарантирано и проследимо, а не въпрос на късмет да попаднеш на правилния човек с правилното настроение.
Друга важна историческа промяна е утвърждаването на фактора „клиент“. Няма период от историята на превода, в който изискванията на клиента да са заемали толкова важно място. Колкото и неблагодарна и непрестижна да е била преводаческата професия през различните епохи, мнението дали преводът да е свободен или буквален, красив или верен и т.н. и т.н. винаги е принадлежало на преводача. През 21-ви век обаче, когато преводът е толкова масирано явление, а преводачът е само брънка от веригата, предоставяща не просто превод, а услуга - това е положението:)
Забележка: всички цитати по-горе са взети от стандарт БДС EN 15038:2006 „Преводачески услуги. Изисквания относно предоставянето на услугата“

Връзки
Закупуване на стандарт БДС EN 15038
Обучение за одитори по качество на преводаческите услуги
The new European standard for translation services - 60-минутен запис на онлайн семинар (уебинар), проведен от SDL Trados на английски език. Изисква се регистрация и изтегляне на специална програма за възпроизвеждане на файла.
Пример за фирма, извършваща сертифициране по EN 15038
Преводачите ще могат да се сертифицират (статия)
Европейският сертификат EN 15038:2006 е знак за високо качество на преводаческите услуги (интервю)

Литература
Врина-Николов, М. (2004). Отвъд пределите на превода. Историята на една дихотомия. София: ИК „Колибри“.
Cox, Ch. (2006). The Translation Service Provider’s Guide to BS EN 15038, GeoLang Ltd, ed. BSI Business Information