Рядко ми остава време да превеждам за удоволствие, но реших, че този текст заслужава да бъде прочетен от повече хора.
На 17 юни бяха изборите за правителство в Гърция. Избори, които бяха наблюдавани с голяма тревога от цял свят. Ето какво си пожела Никос Диму да се случи на 18 юни.
8 желания за 18-и (14.06.2012 г.)
1. Да имаме силно правителство, решено да управлява. (Мислите, че това е тавтология? От колко време не е управлявана тая земя? От десетилетие – че и повече).
2. Политиците ни да станат непоследователни. Да не изпълняват нещата, които са казали и обещали, а тези, които трябва. Да забравят за популизъм и „политическа цена“.
3. Да се състои революцията. Не тази от мечтите на радикалите (десни и леви), а една революция на рационалността и здравия разум. От години живеем в абсурд, безумие и лудост. Внезапно единствените критерии навсякъде да станат меритокрацията, ефективността, постигнатите резултати, производителността, качеството. И напредъкът да стане национална добродетел.
4. Новоизбраните да се осмелят да влязат в конфликт с интересите. Не само с тези на капитала, но и с най-парализиращите интереси на гилдиите и групите за натиск.
5. Да бъдат поставени правилните приоритети: здравеопазване, образование, сигурност, работа. Тези, за които основни предпоставки са правилното ръководство и рационалното управление. За да функционира правилно здравеопазването например, то се нуждае от ресурси и правилен мениджмънт.
6. Правителството да може да убеди народа да върши описаното по-горе. Всички ние да запретнем ръкави и да предложим нещо повече за общността. Вместо да претендираме и да протестираме (макар и справедливо), вместо да налагаме изисквания в момент, в който корабът потъва, всеки да изхвърли по две кофи вода.
7. Да спре да царува безнаказаността и беззаконието. Наказанията, глобите и санкциите да бъдат налагани – и след като бъдат наложени, да не се изгубят в мъглата. И укриващите данъци, и тарикатите да престанат да бъдат модели на успеха. Да станем (най-сетне) правова държава.
8. За да започне така жадуваният растеж, трябва да бъдат създадени условия. Стабилност, ясна бизнес среда, насърчаване на иновациите. В днешно време са необходими не пари, а акъл.
Не ме интересува толкова меморандумът за спасителния пакет, колкото обстоятелствата, които ни доведоха до него – и ще продължат да ни водят, ако не се променим. Нека да осъществим реформите, за които всички са съгласни, но на които никой не се осмелява. Ще бъде по-лесно, ако запазим еврото. Защото в противен случай проблемите и сътресенията ще бъдат много големи и единственото, което ще ни занимава в продължение на доста години, ще е елементарното оцеляване.
И тогава се събудих...
